Уолис и Футуна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уолис и Футуна (на френски: Collectivité de Wallis et Futuna) е задморско владение на Франция. Намира се в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Състои се от три основни острова (Уолис (Увеа), Футуна и Алофи). В периода 1961 - 2003 г. островите са имали статут на задморска територия. От 2004 г. имат статут на задморска общност (фр. collectivité d'outre-mer - COM).

[редактиране] История

Островите са посетени от европейци за пръв път през 17 век от датски изследователи, а през 18 век са посещавани често от английски кораби. Въпреки това първите европейски заселници са френски мисионери, които въвеждат местното население в католицизма.

На 5 април 1842 г. местното население отправя апел към Франция за защитa от избухнал бунт на островите. На 5 април 1887 г. кралицата на Увеа (о. Уолис) подписва договор, с който признава „държавата“ си за френски протекторат. Кралете на Сигаве (о. Футуна) и Ало (о. Алофи) подписват същите договори на 16 февруари 1888 г. Административно островите са придадени към тогавашната френска колония Нова Каледония.

През 1917 г. трите кралства са анексирани от Франция и е образувана колонията Уолис и Футуна, която административно отново е придадена към Нова Каледония.

През 1959 г. е проведен референдум, на който местното население избира статута на задморска територия в състава на Франция. Решението на референдума влиза в сила на 1 януари 1961 г.

[редактиране] География

Островите се намират в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Координати — 13°18′ ю.д; 176°12′ з.ш. Състоят се от три големи и 20 по-малки необитаеми острова. Площ — 274 km². Брегова линия — 129 км. Най-висока точка — 765 м (Монт Сигави).

Климатът е умерен, с два ярко изразени сезона: от ноември до април — горещо и влажно време, и от май до октомври — студено и сухо време. Средни годишни валежи между 2500 и 3000 мм. Средна годишна температура — 26,6°C. Средно ниво на влажност — 80%.

Около 5% от територията на острова е заета от обработваеми площи, като посевите заемат 20% от нея. Островите са силно обезлесени. От някога гъстите гори е останала много малка част. Като последствие от него планинските терени, предимно на о. Футуна, са силно ерозирали. На о. Алофи няма постоянно население поради липсата на питейна вода.