Текстове от пирамидите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, проверка за права?. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

„Текстове на Пирамидата“ е сбирка от погребални ритуали и заклинания първоначално изписвани върху саркофази и подземни стени в девет пирамиди от Старото царство-тези на Унис-последния фараон на Пета династия; неговите наследници от Шеста династия Тети, Пепи 1, Меренре Антимсаф и Пепи 2; три царици съпруги на Пепи 2 (Неит, Ипут и Уджебтени); и фараона от Осма династия Иби.

Пирамидата на Унис съдържа 236 заклинания, вариращи в дължина от една-две думи до няколко страници в превод. В пирамидите на наследниците на Унис са открити още 750 заклинания с които общият им брой достига почти хиляда. Точния брой заклинания в Текстовете на пирамидата не може да бъде точно определен тъй като повечето от подземните стени в пирамидите на наследниците на Унис са разрушени и големи части липсват.

Копия на Текстовете на Пирамидата също са изписвани върху саркофази, ковчези и по стените на гробници на нецарски погребения от Първия Преходен период натам. Най-важен от тези по-късни източници е гробницата от Дванайста династия на Сенусрет в Ел-Лищ, която съдържа почти цяло копие на колекцията на Унис плюс някой добавки. Копия от Текстове на Пирамидата направени по-късно от времето на Старото царство общо взето предават текстовете на Унис, въпреки че известен брой заклинания от пирамиди от края на Старото царство също са използвани предмино в източници от Средното царство.

През Първият Преходен Период и Средното царство,Текстове на пирамидата са прередактирани и уголемени чрез допълнителни заклинания познати като Текстове на саркофага. И Текстове на пирамидата и Текстове на саркофага са често разпръснати в по-късни източници, което показва че са били считани за отделни видове. Въпреки че много Текстове на саркофага могат да бъдат определени като по-нови творения, на основа на съдържанието и разлики в езика, то други са съставени по същия граматичен стил като тези от Текстове на пирамидата и може всъщност да са били част от оригиналния сборник. Най-малко шест заклинания, които пъроначално били определени от учените като Текстове на саркофага са намерени сред непълни текстове на Тети и наследниците му, докато други са идентични със по-стари Текстове на пирамидата.

Освен по големият си брой, заклинанията от Текстове на пирамидата могат да бъдат групирани в няколко отделни гупи възоснова на тяхното съдържание и местоположение в пирамидата. Гробниците на Унис и наследниците му от Шеста династия имат еднаква вътрешна аранжировка;състоят се от погребална камера, преддверие разположено на изток от погребалната камера и коридор водещ от северната стена на предверието до северната страна на пирамидата. Текстовете на пирамидата са разположени на стените на тези помещения по специфичен начин, обясняващ тяхната функция както и тази на самите помещения.

Северната стена на погребалната камера е посветена на Жертвения Ритуал, предназначен да снабдява починалия с необходимите му неща от живота; състои се предимно от кратки заклинания от по едно-две изречения всяко, изговаряни към починалия докато даровете са поднасяни. Заклинанията на южната половина на погребалната камера са по-малко и по-дълги. Насочени към починалия и към боговете, те съставят Ритуала за Възраждане, предназначен да събуди духа на царя от саркофага и да го издигне до нов живот редом с боговете. Започва с думите „Не си си отишъл мъртъв:отишъл си си жив“; завършва с обещанието че „твойто име ще продължава да живее сред хората точно както твойто име ще бъде и с боговете“

В пирамидата на Унис тези два ритуала заемат по-голямата част от стените на погребалната камера, с изключение на източният фронтон над саркофага. Тази стена е посветена на третата група залклинания, предназначени да предпазват саркофага и съдържанието му от опасноста от змии и други вредни същества. В по-късни пирамиди, стената разположена на запад от саркофага съдържа заклинания насочени към богинята на небето Нут.

Стените на преддверието и коридора са изписани със четири групи заклинания, предназначени да помагат на мъртвия да извърви пътя от нощта в гробницата до деня на нов живот извън нея. Първоначално написани в първо лице, тези заклинания имали за цел да бъдат изреждани от духа по време на нощното му пътуване и били „персонализирани“ за всяка гробница, чрез заместване на името на мъртвия с първо лице.

По своето съдържание и аранжировка , Текстовете на пирамидата отразяват задгробния живот по модела на нощното пътуване на слънцето през Дуат по пътя му към прераждане на съмване. Както слънцето получава силата за нов живот като се слива с тялото на Озирис в дълбините на Дуат, по същия начин духа на мъртвия получава същата сила като се обединява всяка нощ със Озирис. Това „слънчево“ схващане за ежедневното прераждане съставлява основната картина за задгробния живот в по-голямата част от египетската история. Текстове на пирамидата обаче съдържат също доказателства за по-ранно „звездно“ схващане, в което духа на мъртвия се превръща в една от „вечните звезди“ на северното небе. Може би поради тази причина коридора водещ от гробницата излиза на северната стена на пирамидата, а не на източната (посоката на изгрева).

По граматически данни, композицията на по-голямата част от Текстовете на пирамидата може да бъде датирана на не по-късно от средата на Пета династия. Специфичната подземна архитектура свързана с Текстовете на пирамидата за първи път е засвидетелствана в гробницата на фараон Шепсескаф от края на четвърта династия, въпреки че неговия предшественик Менкауре я е загатнал преди него; тази асоциация предполага дата на съставяне, не по-ранна от управлението на Меренкауре, въпреки че, някой от „звездните“ пасажи от Текстовете на пирамидата може и да са по-стари.

Разпространението на Текстовете на пирамидата към обикновени погребения след Старото царство дълго време е определяно от египтолозите като „демократизиране на отвъдното“. Гробници на обикновени хора от Старото царство обаче изобразяват погребални ритуали аналогични на тези от Текстовете на пирамидата; те също съдържат списъци с дарове идентични по съдържание и подреждане със Жервения ритуал от Текстове на пирамидата-и двете от които навеждат на мисълта че Текстовете на пирамидата вече били рецитирани по време на погребения на обикновени хора от периода на Старото царство.