Тайнство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тайнството е свещенодействие в християнството, при което вярващият приема благодатните дарове на Светия Дух. Тайнствата имат външна, видима, и невидима страна. Към външната страна се отнасят строго определените молитви и външни знаци, с които извършващият тайнството измолва Божията благодат. Невидимата страна е именно мистичното предаване на тази благодат върху този, спрямо когото се извършва тайнството. Тъкмо в това е съществената разлика между тайнствата и другите свещенодействия – молитви, богослужения, обреди. Външно тайнствата са подобни на тях, но притежават именно невидимата страна, която ги издига на по-високо ниво.
Съдържание |
[редактиране] Богословска обосновка
В Никейско-цариградския Символ на вярата десетият член гласи: "Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете". Според тълкуването на Църквата, тук се дава основата за регламентирането на тайнството (и тайнствата) като такова.
[редактиране] Брой на тайнствата
В древността Християнската църква не е имала точно определен брой на тайнствата. Техният брой е варирал от две до повече от десет. Едва през 12-13 век Римокатолическият Запад и Православният Изток постепенно фиксират техния брой на седем и този брой е строго определен. Това са тайнствата:
- Кръщение
- Миропомазване
- Покаяние
- Евхаристия
- Свещенство
- Брак
- Елеосвещение
След Реформацията, мнозинството протестантските конфесии редуцират броя на тайнствата обикновено до две – Кръщение и Евхаристия. Някои изповедания добавят към тях Покаянието, Брака или Свещенството.
[редактиране] Видове тайнства
От гледище на Православната и Католическата църква, тайнствата могат да бъдат разделени на две основни категории.
- Задължителни – Кръщение, Миропомазване, Покаяние и Евхаристия – това са тайнствата, които са религиозно задължение на всеки християнин и необходимо условие за неговото спасение.
- Незадължителни – Свещенство, Брак и Елеосвещение – тайнства, които се извършват върху определени лица с определена конкретна цел – при придобиването на свещенически сан, при сключване на брак, с цел измолването на Божията благодат върху тежко болен.
Освен това тайнствата могат да бъдат определени като еднократни и многократни – например Кръщението се извършва веднъж, докато редовното участие в тайнството Евхаристия е религиозно задължение на всеки християнин, независимо от конфесията.
[редактиране] Различия в разбирането на тайнствата
- Според Римокатолицизма тайнството действа „ex operе operato”, т. е. само по себе си. У кръстения член на Църквата благодатта е действена от само себе си, независимо от неговото нравствено състояние и постъпки.
- В Православието се приема концепцията, че правилно извършеното тайнство е действително, но за да стане действащо е необходимо духовното усърдие на самия вярващ.
Разликите между Католицизъм и Православие се състоят предимно в уточняване на терминологията. На по-дълбоко ниво на разбиране двете концепции намират своя консенсус. Другите различия засягат предимно външната страна на тайнството.
- Повечето изповедания, възникнали на основата на Протестанството разбират тайнствата преди всичко като символичен акт. Това обаче не изключва, поне при „по-старите” конфесии, като Лутеранство и Англиканство, мистичната част на тайнствата.
[редактиране] Външни препратки
- Tайнствата в Църквата
- Критика таинств со стороны Льва Толстого