Съюз на тримата императори
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюзът на тримата императори е съюз между Русия, Германия и Австро-Унгария, който се основава на три споразумения и е действащ през периода 1873-1885 г., когато отношенията между трите империи се обтягат, а Съюзът престава да де факто действа през 1887 г.
Първото споразумение е сключено между Русия и Австро-Унгария на 25 май 1873 г. във Виена, което засяга ангажимент за военна подкрепа между двете държави.
На 11 октомври 1881 г. е подписано основното споразумение между трите държави, с което се урежда поведението им като велики сили в Европа за период от 3 години и включва следните клаузи:
- Неутралитет на всяка от империите в случай, че някоя от тях воюва с четвърта сила – при конкретните условия Русия запазва неутралитет при евентуален френско-германски конфликт, а Австро-Унгария и Германия – при евентуална война между Русия и Англия;
- Териториалното статукво на Европейска Турция и по-специално затварянето на проливите (Босфор, Дарданели) за военни кораби;
- Австро-Унгария си гарантира правото да анексира Босна и Херцеговина, ако са налице причини за това;
- Русия успява да осигури дипломатическа поддръжка на Съединението на България.
На 15 март 1884 г. съглашението между трите държави е продължено за нов период от 3 години, но още на следващата година между тях възникват непреодолими противоречия и то загубва значението си.
