Създаване на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

През втората половина на 16 век експедициите на английския флот се ограничават с нападания над испанските кораби и колонии, без да си поставят за цел основаване на английски владения върху американският континент. Първоначалният опит да се запази английската колония Вирджиния, създадена през 1595г. претърпява неуспех

[редактиране] Английски владения в Северна Америка

През 1606г. две търговски компании получават от крал Джеймс 1 да използват земите на Вирджиния. На следващата година те основават град Джеймстаун и поставят началото на английското проникване по източното крайбрежие на Северна Америка. Но изпитанията на непознатата и сурова природа и враждебното отношение на местното население правят колонизирането бавно и мъчително. Десет години след 1607г. броят на заселниците не надхвърля 100 човека.

Постепенно с усвояването на земите и организирането на тютюневи плантации интересът към колонията нараства. Големите площи обработваема земя, които получават акционерите от компаниите, превръщат едрата поземлена собственост в определяща за стопанската структура на Вирджиния. Бедните преселници от Англия, без средства да заплатят пътя си до Америка, се задължават да работят за плантаторите най-малко седем години, след което са признати за свободни и могат да закупят земя. Те са наречени серванти. Но техният труд не може да задоволи нуждите на разрасналото се производство на тютюн и затова в колонията намира широко разпространение търговията с роби. Холандските и английските кораби и докарват от Африка.

По различен начин възникват и се развиват английските колони на север от Вирджиния. През 1620г. английски протестанти, намерили временно убежище в Холандия, търсейки обещаната от Бога обетована земя, се отправят към Америка. Още на кораба "Мейфлауър" мъжете сключват договор, с който се задължават да изградят новата си родина върху справедливи и еднакви за всички закони. Въпреки трудностите на всекидневният живот притокът на заселници постоянно се увеличава. В социална структура оформилите се по-късно колонии Масачузетс, Ню Йорк, Кънектикът, Пенсилвания преобладават средните фермери и градските занаятчии.

Управлението на английските владения се осъществява от губернатори и администрация, назначени от краля. Местните законодателни събрания приемат бюджета и решават вътрешнополитическите проблеми.

[редактиране] Колониите и метрополията

За да оцелеят в тежките условия на непознатата природа, отначало колонистките поселения се нуждаят от военната и икономическа помощ на метрополията. Заселниците в Америка остават лоялни към властта в Лондон. От своя страна кралят им дава значителна свобода при организирането на обществения ред в новите земи. В годините на революцията (1642г. - 1649г.), възползвайки се от вътрешните борби, които разтърсват Англия, колониите разширяват самоуправлението си. В продължение на повече от век в отношенията между Англия и отвъдморските й̀ владения не възникват сериозни конфликти. Втората половина на 18 век е време на подем в икономиката на колониите. Наред с увеличаването на селскостопанската продукция, която намира добър прием на световните пазари, се разраства и промишленото производство. Градове като Бостън, Ню Йорк, Филаделфия се превръщат в големи занаятчийско-манифактурни центрове. Разработват се находищата на въглища и желязна руда. Изобилието на дървен материал дава тласък на корабостроенето. Но търговията с Англия все повече спъва нормалното стопанско развитие на Северна Америка. От колониите Англия внася суровини за индустрията си, а изнася готова промишлена продукция. Навигационният акт отнема възможността на Северна Америка да търгува директно с трети страни. Всяка стока, предназначена за колониите, преминава през английските пристанища, където се облага с допълнителни мита и такси. Недоволството на американците нараства, когато английският крал Джордж 3 забранява заселването на земите на запад от Алеганските планини. За да покрие разходите разходите по Седемгодишната война, през 1765г. правителството в Лондон въвежда в колониите гербов налог - изготвянето на всеки документ се облага с данък в полза на метрополията. Това поражда силни антианглийски настроения сред американското общество. Издигайки лозунга "никакви данъци без представителство", колониите отказват да се подчинят на решенията на английския Парламент, в който те не са представени. Централната влас е принудена да отмени гербовия налог, но пък въвежда високи тарифи за внасяните в колониите продукти. В отговор на тази мярка американците обявяват бойкот на английските стоки.

През този период под влияние на европейските просветители в Северна Америка е във възход обществената мисъл. Във философските си трактати и памфлети Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, а по-късно англичанинът Томас Пейн издигат идеята за обединение и политическа свобода на 13-те колонии. Призивите им намират широк отзвук сред американците.

Окончателен разрив в отношенията с метрополията настъпва, когато група бостънци изсипват в морето намиращия се на английските кораби чай. Този инцидент е известен в историята като "Бостънското пиене на чай". Реакцията на английските власти е светкавична. През март 1774г. пристанището на Бостън е блокирано, а колонията Масачузетс е лишена от правото на самоуправление. Населението в останалите райони се солидализира с борбата на Бостън. За да изработят обща позиция по възникналите проблеми, представители на всичките 13 колонии се събират във Филаделфия и образуват континентален Конгрес. На него се обявява пълното прекратяване на търговията с Англия. Създават се и милиции за съпротива срещу англичаните

[редактиране] Войната за независимост

Разпространението на идеите на Просвещението за народния суверенитет, гражданските права и парламентарната демокрация засилват желанието на американското общество за отделяне от властта на метрополията и създаване на собствена държава. А икономическата зависимост на колониите от Лондон прави неизбежна войната между тях. Първите стълкновения между английските и американските отряди стават през април 1775г. Скоро конфликтът прераства във война. На 4 юли 1776г. Конгресът във Филаделфия след дълги колебания приема "Декларацията за независимостта" на САЩ. В нея се отхвърля властта на Англия и се прокламира правото на американците по собствена воля да определят самоуправлението си. В началото бойните действия се развиват неуспешно за американците. Щатите нямат достатъчно финансови средства и въоръжение за воденето на войната. Те не са подчинени на общ ръководен център(Конгресът няма пълномощия на правителство). Американската армия, съставена от доброволци, ангажирани за кратък период, не може да се противопостави на опитните и добре обучени английски войски. Но положението се променя, когато Конгресът назначава за главнокомандващ богатия плантатор Джордж Вашингтон. Проявил се като талантлив офицер още по време на Седемгодишната война, той успява да организира и възстанови американската армия след нанесените ѝ поражения. През 1781г. във Вирджиния се провежда решителната за изхода на войната битка. Командваните от Вашингтон американски и френски войски обкръжават главните сили на английската армия в гр. Йорктаун. Не след дълго англичаните капитулират. След тази победа Лондон се ориентира към прекратяване на конфликта. На 3 септември 1783г. във Версай е подписан мирният договор. Англия признава независимостта на САЩ.