от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Савов Бобчев (1853 - 1940) е български юрист, публицист, държавник и общественик, редовен член на БКД (1884), дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910) и др., почетен доктор по право (1933) на университета "Ян Коменски" в Братислава. Един от основателите на Софийския университет и на Юридическия факултет на Софийския университет. Председател (1921-37) на БАН. Основател, директор и преподавател (1920-37) в Свободния университет за политически и стопански науки, сега УНСС. Основател и председател (1901-21) на Дружеството на българските публицисти и писатели, председател (1903-40) на Славянското дружество в България. Министър на правосъдието (1884-85) в Източна Румелия, министър на народното просвещение (1911-12), пълномощен министър (1912-13) в Петроград. Народен представител в VIII, IX, XIII и XIV обикновено народно събрание. Работи в областта на историята на българското и славянското право и каноническото право. Основни трудове - "Българско обичайно съдебно право", "Българско обичайно наказателно право".
