Сан Витале
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Раннохристиянски паметници в Равена | |
|---|---|
| Early Christian Monuments of Ravenna* | |
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |
 |
|
| Сан Витале в Равена
|
|
| Държава |  Италия |
| Тип | Културно наследство |
| Критерий | i, ii, iii, iv |
| Справка | 788 (на английски) 788 (на френски) |
| Регион† | Европа и Северна Америка |
| Регистрационна справка | |
| Вписване | 1996 (20та Сесия) |
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. † Региони групирани от ЮНЕСКО. |
|
Базиликата „Сан Витале” (в превод „Свети Виталий“) е най-известният архитектурен паметник на град Равена, Италия. Тя е един от най-бележитите примери на византийското изкуство и архитектура в Западна Европа. Сградата на този храм е едно от осемте здания от Равена, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на UNESCO (обект №788).
Съдържание |
[редактиране] Строителство
Основите на базиликата били положени от епископ Еклезим през 527 година, когато Равена била поробена от остготите, и завършена от 27-мия епископ на Равена, Максимиан, през 548 година по време на византийската власт над Екзархията на Равена. Архитектът на църквата е неизвестен, но със сигурност е бил сред най-добрите майстори на своето време.
[редактиране] Архитектура
Църквата има осмоъгълна основа, т.н. Октогон. Сградата съчетава римски елементи (куполът, формата на портите, кулите) с византийски - многоъгълни абсиди, капители, тесни тухли. Базиликата е украсена с най-богатите и пищни византийски мозайки, които са и с най-големи размери извън самият Константинопол.
Църквата има огромна важност за византийското изкуство, тъй като е единствената с по-големи размери, построена по време на царуването на император Юстиниан I. Смята се, че видът на тази сграда е повлиял и на облика на „Царската заседателна зала“ във Византия, от която не е останало нищо до наши дни.
Според легендите, църквата е издигната на мястото на мъченията на „Свети Виталий“. Конструирането на църквата било финансирано от гръцки банкер. Строежът възлизал на повече от 26 000 златни монети. Истинският поръчител може да е бил и самият византийски император, който използвал подобни църковни начинания като пропаганда с цел прибавяне нови зами към териториите на империята.
Централната секция е заобиколена от две аркади. Горната, матримонеум, била за омъжените жени.
[редактиране] Мозайки
Множество мозайки изобразяват сцени от Стария завет – жертването на Исаак, историята за Моисей и горящият къпинов храст, както и тази на Каин и Авел. Двойка ангели, държащи медальон с кръст, завършват всеки люнет (вид прозорец). По стените има мозайки на Четиримата Евангелисти, облечени в бели дрехи, и техните символи – ангел, лъв, бик и орел. Изображението на лъвът е най-забележително с необузданата си ярост.
Всички мозайки са направени по елинистично-римската традиция: жизнени и белетристични, с открояващо се изобразяване на пейзажите, растенията и животните. Тези произведения на изкуството били завършени, докато Равена все още била под управлението на готите. Мозайката с явяването на Бог в човешки вид пред хората била започната през 525 година при епископ Еклезим. Тя има невероятни златни первази с усукани цветя, птици и рогове на изобилието. Исус Христос cе появява, седнал върху син глобус на върха на купола, облечен в лилава дреха, и подаващ мъченическата корона на „Свети Витали“ с дясната cи ръка.
В долните краища на апсидата са разположени две много прочути мозайки от 548 година – едната е на император Юстиниан I, облечен в лилаво и носещ златен ореол, стоящ до придворните си и епископ Максимиан с преториански гвардейци и дякони. Ореолът на императора го поставя наравно с Христос в купола на апсидата. Той е обграден от символите на неговата земна и духовна мощ и власт. Това показва, че императорското господство в Рим се отразява и на византийското теократично управление.
Другата мозайка изобразява императрица Теодора – тържествена и официална, също със златен ореол, корона от скъпоценни камъни и свита от придворни дами. Представена е почти е като богиня. Тези две мозайки са едва ли не единствените запазени примери на византийско светско мозаично изкуство и предлагат само бегъл поглед върху славата, величието и великолепието на Византия. Базиликата на „Свети Витале“ вдъхнала множество идеи за църквата на „Св. Св. Сергий и Бакхус“ в Константинопол. Същият модел бил използван и от Шарл Велики за неговата костница в Аахен през 805 година. Векове по-късно куполът на базиликата дал вдъхновение и идеи на Филипо Брунелески за Купола на Флоренция, който е част от най-голямата катедрала – „Санта Мария дел Фиоре”.
