Основа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Според теорията за електролитна дисоциация основите са химични съединения, които във воден разтвор се дисоциират на метални катиони и хидроксидни аниони.Броят на хидроксидните аниони посочва колко валентна е една основа.Например NаОН е едновалентна основа, Са(ОН)₂ е двувалентна основа.Според протонната теория, основите са акцептори на протони. Според теорията на Люис основите са вещества, които отдават електронна двойка.

Основите бурно реагират с киселини. Процесът се нарича неутрализация и в резултат от него се получават сол и вода:

NaOH + HCL → NaCl + H₂O

При взаимодействието на един мол натриева основа с един мол солна киселина се получават един мол натриев хлорид и един мол вода. Основите взаимодействат и с киселинни оксиди, като се получават соли и се отделя вода. Основите променят червеният лакмус в син, а фенолфталейна в малиненочервено. Силата на основите зависи от тяхната pK_b (отрицателния десетичен логаритъм от концентрацията на хидроксидните аниони, които се дисоциират при разтварянето на основата във воден разтвор). Колкото по-висока е pK_b, толкова по-силен редуктор (акцептор на протони, донор на електронни двойки) е дадената основа.