Неорганична химия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неорганичната химия е дял от химията, който изследва свойствата и изучава реакциите на и между неорганичните вещества. Това включва всички вещества, с изключение на изградените от въглеродни вериги (прави и затворени), които са обект на изучаване от отделен дял на химията - органична химия. Разделението мужду двете дисциплини не е пълно и има много припокриване, особено в дисциплината металоорганична химия.

Клонове на неорганичната химия

Основните клонове на неорганичната химия включват:

• Минерали, като соли, силикати, азбести и т.н.
• Метали и техните сплави като желязо, мед, бронз, месинг, алуминий и т.н.
• Съединения, които не съдържат елементи с метален химичен характер, т.е. съединения на силиций, хлор, кислород и фосфор (типичен пример е водата).

Икономически важните неорганични субстанции включват силициеви чипове, транзистори, течнокристални монитори и екрани, оптични влакна и много катализатори.

Неорганичната химия е изградена на основата на физикохимията и поставя началото на минералологията материалната химия. Често се припокрива с геохимията, аналитичната химия и металоорганичната химия.

Предметът на неорганичната химия обхваща молекулните връзки, които съществуват като молекули, и кристалите, чиято структура е безкрайна решетка от монотонно повтарящи се атоми, и които са обект на изучаване и от кристалографията.