Национален отбор по футбол на Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Англия

Прякор

The Three Lions
(трите лъва)

Асоциация

Футболната асоциация
(The Football Association)

Треньор

Фабио Капело

Капитан

Джон Тери

С най-много мачове

Питър Шилтън (125)

С най-много голове

Боби Чарлтън (49)

Код на ФИФА

ENG





Домакин





Гост

Първи мач
Шотландия 0 - 0 Англия
(Патрик, Шотландия; 30 ноември 1872)

Най-голяма победа
Ирландия 0 - 13 Англия
(Белфаст, Северна Ирландия; 18 февруари 1882)

Най-голяма загуба
Унгария 7 - 1 Англия
(Будапеща, Унгария; 23 май 1954)

Световно първенство по футбол

Участия

Първо участие

1950

Най-голям успех

Победител - 1966

Европейско първенство по футбол

Участия

Първо участие

1968

Най-голям успех

трети - 1968, полуфинал - 1996

Националният отбор по футбол на Англия представлява Англия в международните футболни състезания. Контролиран е от Футболната асоциация, управляващия футболен орган в Англия.

Въпреки че е част от Обединеното кралство, Англия има самостоятелен национален отбор по футбол, участващ във всички големи международни професионални турнири, освен Олимпийските игри, тъй като Международният олимпийски комитет признава единствено Обединеното кралство като самостоятелна държава.

[редактиране] История

Англия притежава най-стария национален отбор в света, заедно с Шотландия. Двете страни изиграват и първия в историята международен футболен мач на 30 ноември 1872 [1] в Патрик, Шотландия. През следващите 40 години се провеждат чести мачове между четирите страни от Британските острови - Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия. Като те са и единствените международни участия на националния отбор на Англия в този период. През 1883 година се създава и Британският вътрешен шампионат (British Home Championship), който се провежда до 1984 година.

До 1924 година, когато е построен стадион Уембли, Англия няма стадион, на който да играе домакинските си мачове. Тя изиграва първия си мач извън Британските острови през 1908 година, въпреки че е членка на ФИФА от 1906 г. Отношенията между Футболната асоциация и ФИФА се влошават през 1928 година, когато британските нации напускат организацията, ставайки отново нейни членове през 1946 година. По тази причина Англия не участва на Световните първенства по футбол до 1950 година.

През 1946 година Уолтър Уинтърботъм става първият в историята назначен за постоянно национален треньор, въпреки че и тогава играчите в националния отбор са били избирани от комитет. Това продължава до назначаването на Алф Рамзи за национален селекционер през 1963 година. Той постига и най-големия успех в историята на английския национален отбор, спечелвайки Световното първенство през 1966, където Англия побеждава на финала Германия с 4-2 след продължения. След тази победа следват слаби години, като Англия няма значителни успехи до Световното първенство през 1990, където под ръководството на Боби Робсън завършва на четвърто място.

Европейското първенство по футбол през 1996 се провежда в Англия. Там ръководеният от Тери Венейбълс отбор приключва участието си на полуфинал, което е и най-големият успех на отбора на Европейско първенство. Националният отбор на Англия в края и началото на XX век винаги е бил част от най-силните футболни отбори в света, но не успява да постигне нещо повече от четвъртфинал на голям международен турнир. В периода 2001-2006 година начело на отбора е Свен Горан Ериксон, който е и първият чужденец, назначен за национален треньор на Англия.