Мономахова шапка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мономаховата шапка е главната корона в руските царски регалии до времето на Петър I, който я заменя със руската императорска корона. Предание гласи, че тази регалия е изпратена от византийските императори Василий Българоубиец и Константин XI Мономах на киевския княз Владимир II през 988 г.. Това предание обаче е опровергано, тъй като Владимир II става велик княз през 1113 г., а император Константин умира 59 години по рано — през 1054 г.

Според последните проучвания, за първи път с нея е коронясан Дмитрий IV през 1498 г. Според някои историци шапката е изработена във Византия, според други е дело на египетско-арабското изкуство, а според трети е бухарска изработка. Датирана е от края на 13 и началото на 14 век. Направена е от масивно злато, сребро, скъпоценни камъни, перли, самурена кожа, филигран, златни зрънца и фина гравюра. Мономаховата шапка заедно с кръста има височина 25 см и има диаметър около 20 см. Фразата "Мономахова шапка" има и преносно значение, аналогично с това на "тежка е царската корона".