Марийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

марийци марий
Общ брой:	600 хил.
Значителен брой в:	Русия (Марий Ел, Башкирия, Татарстан)
Език:	марийски,
Религия:	православие, езичество
Сродни етнически групи:	ерзяни, меряни, мокшани, муроми

Марийците (на руски черемиси, на чувашки шармъс, на татарски чирмеш) са угрофински народ, който живее в руската република Марий Ел между река Вятка и река Волга.

Угрофинските племена са населявали територията на днешната западна, северна и централна Русия от праисторически времена. На територията на република Марий Ел са се съхранили археологически паметници от първото хилядолетие преди новата ера. Понеже марийската писменост (тиште) се е използвала преди всичко за записване на стопанско-търговска информация, а татарските писмени източници са били унищожени при превземането на Казан, почти всички писмени сведения за историята на средното течение на Волга са свързани с руски източници.

Черемисите (съвременно название марий) се споменават за първи път през 10 век в писмото на хазарския хаган Йосиф до сановника на кордовския халиф Хасдай ибн Шапрут. Предците на съвременните марийци между 5 и 8 век са общували с готите, а по-късно с хазарите и Волжка България, която е владеела част от територията на днешен Татарстан и била унищожена през 1236 година при нашествието на монголските войски. С образуваната впоследствие Златна Орда марийците вероятно са били в съюзнически отношения. Между 13 и 15 век марийците са били включени в състава на Златната Орда и Казанското ханство.

От 9 век марийците общуват и с разселващите се на изток славяни от Киевска Рус, които основават по земите на западните марийци (мере) градовете Ростов, Галич, Ярославъл, Суздал, Владимир и през 1221 година Нижни Новгород. Постепенно западните марийци (мере) покрай приемането на християнството се пославянчват, а онези, които не пожелават да приемат християнството бягат на изток. През средните векове зачестяват руско-татарските военни сблъсъци подбуждани от руснаците по марийските земи (при което марийците застават на страната на татарите). Отначало татарите и марийците удържат победи, но след като Иван Грозни започва планувана колониална война на изток, нещата се обръщат. През 1551 година земите на марийците по десния бряг на Волга попадат под контрола на Москва, а през 1552 година царските войски завладяват Казан. Тогава марийците започват да плащат данъци на Москва, а по-късно започва системна колонизация: през 1555 година е основан град Чебоксари, през 1583 — Козмодемянск, през 1584 — Царевококшайск, днешния Йошкар Ола.

Принудителната християнизация води до масово бягство на марийското население в горите и до изоставяне на цели села. При Петър Първи започват известни промени: марийците се викат на военна служба, започва научно изследване на територията, съставят се първите писмени паметници на марийски език на кирилица. Първата марийска граматика на Пуцек-Григорович излиза през 1775 година. Обаче положението пеи марийците остава изключително тежко, и през 1775 година марийците масово подкрепят въстанието на Пугачов.

През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на марийците. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език. След Октомврийската революция на 4 ноември 1920 година се образува Mарийската автономна област. На 5 декември 1936 година тя се преобразува в Марийска АССР, а от 1990 г. в руската република Марий Ел.

През 20-те години на 20 век се създават две литературни норми: луговомарийски език и горномарийски език. По времето на Сталин практически цялата национална интелигенция бива унищожена. Постепенно марийците стават малцинство в собствената си република и под политически натиск марийският език се измества от руския.

Названието марийци произлиза от думата мари («мъж»). Марий означава «мариец, марийски», а ел «страна, край».