Конго (река)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.
Река Конго е най-голямата река в западната част на Централна Африка. Нейната пълна дължина е 4 700 км (2 922 мили), което я прави втората най-дълга река в Африка (след Нил) и осмата по дължина в света. Освен това тя е и втората най-пълноводна река в света след Амазонка. Средният и годишен отток се изчислява на повече от 42 хиляди куб.км., което я прави 6 пъти по-пълноводна от Мисисипи и 14 пъти по-пълноводна от Дунав. Реката извира от Източноафриканската планинска земя, от саваните на границата между Демократична република Конго и Замбия и заедно със своите притоци преминава през втората по големина (след Амазонската) тропическа гора в света, пресича два пъти Екватора и се влива в Атлантическия океан посредством дълъг естуар.
Името на Река Конго идва от древното Кралство Конго, което се е намирало около устието на реката. Днес страните Демократична република Конго и Република Конго, които са разположени по протежение на реката, носят нейното име. Между 1971 и 1997 правителството на тогавашен Заир я нарича Река Заир.
Съдържание |
[редактиране] Притоците
Горното течение на Конго е известно като река Луалаба, част от която е плавателна. Отначало тя тече на север през стръмни, скалисти клисури, после завива през обрасли с тръстика мочурища и блата, за да се влее в езерото Кисале, обитавано от рибарчета, орли рибари и бели чапли и привлекателно място за местните рибари. По̀ на север Луалаба приема голям десен приток – Лувуа. Всъщност мнозина смятат река Лувуа за началота на Конго, тъй като тя е значително по-дълга от река Луалаба. Ако дължината на река Конго, считана от изворите на Луалаба е 4320 км, то считано от изворите на Лувуа – Чамбеши, тя е 4700 км. Притоците на реката са дълги реки, но най-вече са пълноводни. Някои от притоците на Конго спадат към групата на най-пълноводните реки в света. Най-значителни притоци са река Арувими, която в горното си течение се нарича Итури, реките Убанги, Санга, Ломами, Касаи, Салонга и др.
Река Конго образува втория по големина водосборен басейн в света след Амазонка. Площта на водосборният басейн на Конго възлиза на около 3 700 000 кв.км. На такава площ биха се побрали Индия и Франция взети заедно или 7 държави с размерите на Франция или 36 с размерите на България.
[редактиране] Климат
Река Конго попада в район с типично екваториален климат. Тук валежите са почти всекидневни и много обилни, което допринася за огромното пълноводие на реката. Средното им количество за една година достига 2000 - 3500 мм., в отделни райони и повече. Освен влажният климат друг важен фактор за пълноводието е и че притоците на Конго са също изключително пълноводни реки, тъй като пресичат същия климатичен пояс. Съществуват само много малки разлики в количеството на падналите дъждове, което на юг е малко по-високо в периода ноември-април, а на север от екватора през май-ноември. Температурите са високи през цялата година и отбелязват средни стойности 29° - 36°С.
[редактиране] Флора и фауна
Басейнът на река Конго притежава може би най-голямото разнообразие на растителен и животински свят в света. По-голямата част от района е покрита с гъсти екваториални гори, които са много слабо изследвани. Това е така, защото работата на изследователите тук силно се ограничава по 2 причини. Първата е, че много от районите са трудно достъпни. Тук има места, на които вероятно все още не е стъпвал човешки крак. Втората причина е нестабилната политическа обстановка най-вече в ДР Конго, на чиято територия се намира по-голямата част от водосборния басейн, обусловена от неспиращата досега гражданска война, като най-известен е конфликтът в района Итури. Само засега в басейна на Конго са регистрирани над 1700 вида птици, повече от 400 вида бозайници, множество влечуги, земноводни и насекоми. Много от растенията и животните тук все още не са познати на науката. Най-харектерните обитатели тук са множеството маймуни, сред които и горилата и шимпанзето, най-близките съвременни родственици на човека, а също и слонове, леопарди, папагали, редките окапи, птици носорози, гигантски змии, като някои видове боа и питони, достигащи дължина до 9 метра, а също и много силно отровни змии, като кобрите и мамбата. Тук се срещат и най-големите жаби в света, а също и хамелеони и варани. Конго е дом и на най-големите и опасни мравки в света, като някои видове нападат дори дребни влечуги и бозайници.
Сред все още непознатите животински видове има множество насекоми. Наскоро френски биолози откриха непознати видове в джунглата на Конго, сред които и една гигантска нощна пеперуда с размах на крилата над 30 см. Предвид факта, че Конго е много слабо проучен район и много малко от живеещите там растения и животни са познати на науката, някои биолози считат, че дъждовните гори на Конго са с най-голямото биоразнообразие на планетата, което може да надмине дори това на горите в басейна на Амазонка в Южна Америка.
[редактиране] Проучване
Първият европеец видял река Конго е португалският мореплавател Диего Као през 1482 г. Той обаче проучва само районът на устието, а вътрешността остава напълно непозната за европейците. През 1871 г. големият английски пътешественик Дейвид Ливингстън достига горното течение на Конго, но поради опасенията от неизвестността и от срещите с местните племена в джунглите, той не успява да изследва Конго. По-голям успех има експедицията на Хенри Мортън Стенли, която със съдействието на белгийският крал Леополд проучва района през 1876 - 1889 г. и през 1888 г. по-голямата част от басейна на Конго става белгийска колония (днешната независима държава ДР Конго). Друг изследовател, проучвал Конго е французинът Пиер дьо Браза през 1875 г.
