Интеркосмос-България-1300
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интеркосмос-България-1300 или Интеркосмос 22 е първият български спътник. Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Захранването му се осъществявало посредством два слънчеви панела, които генерирали 2 kW мощност.
Апаратът е бил изграден на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежал е 1500 кг и е бил изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година в близко-полярна орбита 825 х 906 км с инклинация 81,2° от ракетата Восток-2М от стартова площадка SL-3 в Байконур.
