Иван Андонов (революционер)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Андонов.
|
||||||||
Иван Андонов Савов е виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
[редактиране] Биография
Иван Андонов е роден в 1854 в село Мурсалково, Чирпанско (днешно Спасово) в семейството на поп Андон Савов (син на свещеник, внук на свещеник и правнук на Сава Йерей) и Бона Тодорова. Има двама братя и шест сестри: “… Аз съм се родил на нивата в м. Малките брестчета, както са жънели с баща ми и дру- ги жътвари. Това било на 28 юний 1854 г. през деня след пладне. Майка ми ме завила с престилката си, баща ми и е помогнал та се качила на кобилата и ме откарали в селото. В неделята, когато ме кръщавали, случили се у дома на гости хаджи Ананий таксидиотин от Рилския манастир. По негово желание кръстен съм Иван. “ Иоан ке будет отсякъл манастир- ския човек (на Св. Иоан).”, Андонов, Ив. Из спомените ми от турско робство. 1995. http://www.historymuseum.org/upload/fck_editor/Izvestia17.pdf
Първоначално учи в родното си село, а от 1861 до 1871 в Чирпан и Пловдив. От 1872 до1874 учителства в село Евджилери, Чирпанско (днес Средно градище).
[редактиране] Революционна дейност
През 1872 Иван Андонов се включва активно в националноосвободителното движение. Става член и секретар на Чирпанския революционен комитет. Заедно със Стефан Стамболов през 1875 участва в Старозагорското въстание. През 1876 се включва активно в подготовката на Априлското въстание, заловен е и е осъден на доживотен затвор. Прекарва две години в Пловдивския и Цариградския затвор. Освободен е според амнистията на Санстефанския мирен договор.
След Освобождението продължава будна организационна дейност за постигане на общобългарско единство. През 1878 и 1879 учи в Пловдивската семинария. Става един от основателите на комитетите „Единство“. През 1885 г. е съосновател, секретар и активен член на Българския таен централен революционен комитет БТЦРК, чиято първоначалната цел е освобождението на Македония, обединението на българските земи в едно цяло и в по-далечна перспектива образуването на конфедерация на балканските страни. Постепенно основната задача на комитета е подготвянето и осъществяването на въстание за обединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. Заедно със Захари Стоянов влизат в конака и заявяват на управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено.
[редактиране] Обществена дейност
През 1887 Иван Андонов започва адвакатска практика в Пловдив. От 1886 до 1919 е председател на Околийското и Окръжно бюро на Народнолибералната партия в Пловдив. Между 1886 и 1907 е народен представител в ІІІ-то и ІV-то Велико народно събрание и в V-то и VІ-то Обикновено народно събрение.
През 1892-1893 редактира „Малък вестник“. По-късно през 1908 редактира вестник „Шести септември“, насочен срещу д-р Никола Генадиев. От вестника излизат само 10 броя. От 1904 до 1936 г. е председател на Поборническо-опълченското дружество в Пловдив. От 1923 до 1929 е председател на Археологическото дружество в Пловдив. През 1927-1929 пише книгите „Из спомените ми от турско време“ в две части и „Съединението“, в които разказва за срещите си с Васил Левски, Христо Ботев, приятелството със Стамболов и въстанията.
Умира през 1937 година в Пловдив.
С жена си имат десет деца. Негови потомци са Андон Андонов - областен управител на област Пловдив при 83-то и 84-то правителство от 1997 г. до 2001 г. и режисьорът Иван Андонов.
