Зимни олимпийски игри 2006
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зимни олимпийски игри 2006 | |
[[Image:|200px|center|{{{Name}}}]] |
|
Град домакин | Торино, Италия |
Страни взели участие | 80 |
Спортисти взели участие | 2663 (1642 мъже, 1021 жени) |
Състезания | 84 |
Церемония по откриването | 10 февруари, 2006 |
Церемония по закриването | 26 февруари, 2006 |
Официално открити от | Карло Азеглио Киампи |
Клетва на спортистите | Джорджо Рока |
Клетва на съдиите | Фабио Бианкети |
Внасяне на олимпийския огън | Стефания Белмондо |
Стадион | Стадио Олимпико |
Двадесетите олимпийски игри се проведоха в Торино, Италия от 10 до 26 февруари 2006 година. Това бяха вторите зимни олимпийски игри, организирани в Италия. През 1956 е първият път — осмите олимпийски игри в Кортина Д'Ампецо. А като цяло това е третият път в историята на тази страна, когато там се организират олимпийски игри — Италия организира и летните игри в Рим през 1960 година.
По време на игрите 20 000 доброволци (избрани от близо 40 000 молби) бяха назначени да помагат на атлетите, зрителите и журналистите, и да подготвят местата за състезание. Талисманите на игрите са Неве, женска снежна топка и Глиц, мъжко кубче лед.
[редактиране] Избор на домакин
Торино бе избран да организира игрите през 1999 година, побеждавайки Сион в Швейцария с 53 на 36 гласа. Това стана малко след като МОК приложи новия метод на избиране по време на 108-то извънредно заседание на МОК, във връзка със скандалите за корупция около гласуванията за олимпийските игри през 1998 и 2002 година. Откакто на членовете на МОК беше забранено да посещават градове кандидати (в интерес на намаляването на корупцията), 109-ят конгрес на МОК назначи специално тяло — избирателна колегия — да избере градовете финалисти измежду всички кандидати, след като всички направят финалната си презентация на конгреса на МОК; след като бъдат избрани градовете финалисти едва тогава гласуват членовете на МОК. В Сеул измежду шест финалисти избирателната колегия избра само два града финалисти: Сион (Швейцария) и Торино. Кандидатите Хелзинки (Финландия); Попрад-Татри (Словакия); Закопане (Полша) и Клагенфурт (Австрия) бяха отхвърлени от избирателната колегия.
Изборът на Торино пред Сион беше изненадващ, предвид фактът, че Сион се считаше за фаворит. Според твърдения в медиите изборът на Торино се дължи на четири фактора: Превъзхождащото по брой население на Торино (Торино е с население 1,5 милиона, а Сион — 27 000 души), уменията на преговарящия италиански екип, желанието на МОК да компенсира избирането на Атина пред Рим за летните олимпийски игри през 2004 и не на последно място, да си върнат на Швейцария за изиграната разобличителна роля от члена на МОК Марк Холдер в разкриването на скандала за корупция от 2002 година.
[редактиране] Организация и строитрлство
[редактиране] Обществени съоръжения
65 спортни съоръжения, различни инфраструктури, спортни селища за атлети и медии и изграждане на транспортна инфраструктура на стойност 1700 милиона евро.
Между най-важните спортни съоръжения ще бъдат използвани:
- Олимпийският стадион в Торино (някога известен като "стадио комунале") ;
- 5 спортни зали (3 нови, 2 реконструирани): "Палацо е Вела" конструирана от Гае Ауленти (домакин на шорттрека и пързалянето с кънки) , "Овал Линджото", "Торино Еспозициони"(хокей на лед), леденият стадион в Корсо Тацоли, Паласпорт Олимпико, конструирана от Арата Исозаки.
- Торинската олимпийска арка;
- Олимпийските селища в Торино, Бардонекиа и Сестриере;
- леденият стадион в Палермо, преустроен и уголемен, за провеждането на състезанията по кърлинг;
- новият стадион в Торе Пеличе за хокей на лед;
- 12 нови спомагателни лифтове в Чесана Торинезе, Сан Сикарио, Сестриере, Бардонекиа, Клавиере, Соз д'У;
- ди Пранджелато;
- пистите за бобслей, едноместна шейна и скелетон в Чесана (единствената международна писта в Италия заедно с тази в Кортина Д'Ампецо;
Най-важните ремонтни дейности по инфраструктурата са:
- Метрото в Торино, за олимпийските игри, Коленьо и Порта Суса трябва да са свързани;
- подобряването на 11-те градски отсечки и магистрали, свързващи Торино със селищата.
В града от урбанистична гледна точка , най-важните разработки са "Палафукас", стъклена сграда конструирана от Масимилиано Фукас, новата градска библиотека по дизайн на Марко Белини, модерната арт галерия и страхотният проект на "Спина".
[редактиране] Пътят на олимпийския огън
През ноември 2005 олимпийския факел беше запален по традиция в Гърция.Преди да престигне в Италия огънят премина и през страните Сан Марино,Австрия,Швейцария,Словения и Франция.
Факелът пристигна в Торино един ден преди началото на игрите.Сред известните личности носели огъня в града бяха Фабио Капело и Сергей Бубка.От запалването си до края на олимпиадата огъня измина 11 300 км.
Пренасянето на огъня беше съпроводено от само един малък инцидент.На френско-италианската граница яростен демонстрант се опита да изгаси огъня.
[редактиране] Олимпийски проблеми
[редактиране] Опасност от фалит
Финансовата ситуация по организирането на игрите постепенно стана тежка.
Последното подобрение беше за 64 милиона евро, финансовият упадък се появи в края на 2005 година, главно заради факта че в проектобюджета на Италия за 2006 г. не бяха включени обещаните от правителството 40 милиона евро за организирането на игрите. Тази криза можеше да доведе Торино 2006 до обявяване на банкрут.
Тревогите за стартиране на първите стъпки по обявяването на фалита, можеха да се осъществят, ако организационият комиет се беше провалил да одобри бюджета на 20 януари 2006, на срещата на борда.
Накрая италианското правителство обеща да покрие недостатъка.
[редактиране] Строителство на метрото
Метрото ще бъде отворено по-късно от очакваното, само седмица преди отктиването на игрите, нарастват съмненията за функционалността на мрежата по време на игрите.
[редактиране] България на олимпийските игри в Торино
България ще представи 21 спортиста, а цялата българска делегация наброява общо 53 души. Български представители:
Биатлон: Екатерина Дафовска, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Радка Попова, Нина Кадева, Виталий Руденчик
Фигурно пързаляне: Албена Денкова и Максим Ставиский, Иван Динев, Румяна Спасова и Станимир Тодоров
Шорттрек: Евгения Раданова
Ски алпийски дисциплини: Стефан Георгиев, Михаил Седянков, Деян Тодоров, Мария Киркова
Сноуборд: Александра Жекова
Ски бягане: Иван Баряков
Ски скок: Петър Фъртунов, Георги Жарков
Шейни: Петър Илиев
Единственият медал за България спечели Евгения Раданова в дисциплината 500 м шорттрек.Тя спечели сребърния медал като остана втора след китайката Менг Ванг.
[редактиране] Олимпийски селища
- Бардонекиа
- Сестриере
- Торино
[редактиране] Талисмани "Неве и Глиц" и официално лого
Логото на Торино 2006 представлява силуета на кулата Моле Антолеана. Kристалната ѝ структура символизира вечния олимпийски дух и мрежата на новите технологии.
Неве и Глиц са талисманите на игрите.Неве представлява красива и елегантна снежна топка,а Глиц е живо кубче лед.Авторът на талисманите е португалския дизайнер Педро Албукерке.Чрез Неве и Глиц той желае да отрази духа на италианската олимпиада и символизира живия дух на младото поколение.
[редактиране] Медали
Общият брой на раздадените медали в Торино е 252.Всеки медал има кръгла форма с дупка по средата и тежи 450 грама.Златните медали от олимпиадата всъщност са направени от сребро и 6-грамова златна обвивка. Този начин на изработка е приет за да се намалят разходите.
Първенец по спечелени медали стана Германия с общо 29 спечелени отличия, следват я САЩ с 25 и Австрия с 23. България се нареди на 21-ва позиция с един сребърен медал в шорттрека. Общо 30 страни са взели медали от олимпиадата.
Медалите в Торино се раздаваха всяка вечер в центъра на града с празничен концерт и фойерверки.
[редактиране] Спортисти с най-много златни медали
Спортисти с най-много златни медали | |||||
Спортист | Държава | Дисциплина | Медали | ||
---|---|---|---|---|---|
Михаел Грайс | Германия | Биатлон | 3 | ||
Жин Сун-Ю | Южна Корея | Шорттрек | 3 | ||
Ан Юн Су | Южна Корея | Шорттрек | 3 | ||
[редактиране] Спортисти с най-много медали
Спортисти с най-много медали | |||||
Спортист | Държава | Дисциплина | Медали | ||
---|---|---|---|---|---|
Синди Класен | Канада | Пързаляне с кънки | 5 | ||
Ан Юн Су | Южна Корея | Шорттрек | 4 | ||
[редактиране] Държави с най-много медали
[редактиране] Мото на олимпиадата
Passion lives here Страста живее тук
[редактиране] Допинг
На игрите в Торино бе проведен най-строгият допинг контрол в историята на олимпийските игри. Първият спортист, който бе хванат с допинг, е състезателят в бобслея Армандо душ Сантуш малко преди игрите. В кръвта му бе открит анаболния стероид нандролон.
Първият допинг скандал по време на олимпиадата стана на 16 февруари когато руската биатлонистка Олга Пильова бе хваната с забраненото вещество карфедон. Сребърният медал ,който тя беше спечелила ѝ беше отнет. Пильова получи и 6 години наказание да не се явява на професионални състезания.
На 18 февруари хората от анти-допинг контрола проведоха голямо среднощно претърсване на квартирата на австрийските състезатели по ски бягане и биатлон.Причината беше ,че бившия австрийски треньор Валтер Майер е нарушил забраната да общува и влиза в професионален контакт със спортната делегация на Австрия. Валтер Майер има наказание от МОК да не практикува такава дейност поради потвърдените обвинения, че като спортен лекар той е давал на спортистите да приемат забранени вещества с цел постигане на високи постижения.
[редактиране] Критика и проблеми
Игрите в Торино бяха всекидневно критикувани от медиите.Един от най-често изтъквания проблем беше влошения транспорт в града.
Един от големите проблеми на организацията беше, че медалите в някои спортове не бяха раздадени в центъра на Торино пред голяма публика и фойерверки,а на съвсем друго място. Някои спортисти бяха наградени пред почти никаква публика и неприятна атмосфера, а други на специален концерт пряко по телевизията.
Голям проблем в Торино представляваше лошото време в някои дни на надпреварата. Това доведе до множество прекъсвания и отменяния на състезанията по ски алпийски дисциплини.
[редактиране] Селища
|
[редактиране] Спортни събития
- Ски алпийски дисциплини
- Биатлон
- Бобслей
- Ски бягане
- Кърлинг
- Фигурно пързаляне
- Ски свободен стил
- Хокей на лед
- Пързаляне с едноместна шейна
- Северна комбинация
- Шорттрек
- Скелетон
- Ски скок
- Сноуборд
- Бягане с кънки
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Страните участнички
Австралия | Австрия | Азербайджан | Албания | Алжир | Андора | Аржентина | Армения | Беларус | Белгия | Бермуда | Боливия | Босна и Херцеговина | Бразилия | Бутан | Бруней | България | Великобритания | Венецуела | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Етиопия | Израел | Индия | Ирландия | Исландия | Испания | Иран | Италия | Казахстан | Канада | Кения | Кипър | Киргизстан | Китай | Колумбия | Коста Рика | Куба | Латвия | Ливан | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Мадагаскар | Македония | Мексико | Молдова | Монако | Монголия | Непал | Нигерия | Нова Зеландия | Норвегия | Перу | Полша | Португалия | Румъния | Русия | САЩ | Сан Марино | Северна Корея | Сенегал | Сингапур | Словакия | Словения | Сърбия и Черна Гора | Таджикистан | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Украйна | Унгария | Уругвай | Филипини | Финландия | Франция | Холандия | Хърватия | Чехия | Чили | Швейцария | Швеция | ЮАР | Южна Корея | Япония |