Зенон (Византийска империя)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Флавий Зенон е един от най-видните ранни императори на Византия. По произход е исавриец, с истинско име Тарасикодиса, главатар на планинско полунезависимо племе от Северна Сирия. Отряди исаврийци служили в армията на Източната Римска империя заедно с други от различни народности. Император Лъв І увеличил ролята им като начин да противодейства на станалата твърде силна фракция на готите. Той повикал Тарасикодиса в Константинопол за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. По-късно той бил направен зет и престолонаследник на императора.
Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението му, но въпреки това донякъде успява да води успешна външна политика. Той контролира остатъците от Римската империя на запад при Непот и Ромул Августул и в същото време допринася много за стабилизирането на изтока.
Според Йоан Антиохийски след съюза между Теодорих Триарий и Теодорих Валамер, които опустошавали тракийските градове, той извикал българите за съюзници.[1]
[редактиране] Бележки
- ↑ Ioannis Antiochiensis, Fragmenta, Excerpta de insidiis, ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135
| Лъв II | >>> | Византийски император (474 – 491) | >>> | Анастасий I |
