Епир (административна област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.

Епир Ήπειρος


Страна:	Гърция
Адм.център:	Янина
Номи:	Арта Превеза Теспротия Янина
Население:	358 698 (2005)
Площ:	9 203 km²
Гъстота:	36 души / km²
Уебсайт:	www.roe.gr
ISO 3166-2:

Епир (на гръцки: Ήπειρος) е най-голямата административна област в Гърция. Площта ѝ е 9 200 км², а населението — около 350 000 души. Административен център е град Янина.

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Епир има богата антична история. В древността името Απιρος означава "необятна земя". Новогръцкото Ήπειρος означава "земя на суша".Епир е част от България при българските царе Симеон, Петър І, Борис ІІ, Роман, Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав. През 1040 г. Епир възстава против византийците под водачеството на цар Петър Делян. В Епир има антивизантийски въстания и през 1066 г. под българско водачество, като Епир въстава и в подкрепа на българския цар Константин Бодин през 1072 г. От 1204 г. до 14 в. съществува Епирската империя, която е васална на българският цар Иван Асен ІІ. През 14 в. Епир попада под властта на Сърбия, в края на века под турска власт. От Епир са родом и известните български братя пирати Марин и Ханко, действали през 14в. в Адриатическо и Йонийско море. От столицата на Епир-Янина е родом българинът Св.Никола Нови Софийски. Албанецът Али Паша, управител на Епир, се опитва ок. 1800 г. да създаде независима държава, но е убит от турците през 1821 г. От 1913 г. Епир е в състава на независима Гърция. В продължение на 700 г. Епир е бил част от Българската Охридска архиескопия. Днес населението на Епир се състои главно от армъни/арумъни, власи/, албанци-православни и малко гърци/в мнозинството си потомци на погърчени българи/. До 1912 г. Епир е бил изпъстрен с българска топонимия. Ето и част от топонимията на селищата в Епир преди 1912 г.: Гурляна, Липляна, Ковища, Буково, Вичища, Корнещи, Ряхово, Вачина, Горци, Рапища, Могилица, Гралища, Винища, Глоговица, Буковица, Лясково, Врещеница, Липчища, Люпчища, Вургарели, Клисура, Грибово, Гремница, Миляна, Враня, Врачища, Зеленица, Карица, Муха, Монастир, Граница, Тополяни, Лепяна, Дромища, Воница, Зерково, Голяни, Завища, Лепени, Маврово, Зиляхово, Довичино, Триклища, Селища, Горица, Мокища, Хрисовица, Сермон, Селица, добре засвидетелствано в австро-унгарски военни карти. Между 1941-1944 г. Епир е част от армънската автономна държава Самарина.От Епир произхожда и известната бижутерийна фамилия Булгари.

Епир включва 4 окръга: Янина (Ιωάννινα), Теспротия (Θεσπρωτία), Превеза (Πρέβεζα) и Арта (Άρτα).

[редактиране] Окръг Янина

На север граничи с Република Албания, на североизток — с окръг Кастория, на изток с окръг Гревена и Трикала, а на юг с Теспротия. Площ – 5 000 км², население — 170 244 жители. Окръжен център е град Янина (Γιάννενα). Градът е построен през 6 век от император Юстиниан I. Предполага се, че в близост е било прочутото прорицалище на древна Додона (Δωδώνη). Сега е най-големият търговски, икономически и културен център на Епир.

[редактиране] Окръг Теспротия

На север граничи с Република Албания, на изток — с окръг Янина, на юг — с окръг Превеза, а на запад — с Йонийско море. Площ — 1 515км², население — 45 508 жители. Окръжен център е гр. Игуменица (Ηγουμένιτσα). По време на германската окупация през Втората световна война градът е сринат до основи. Построен е отново след 1944 г.

[редактиране] Окръг Превеза

На север граничи с окръг Теспротия и Янина, на изток — с окръг Арта, на запад — с Йонийско море, а на юг — със залива Амвракико. Площ — 1 086 км², население — 59 334 жители. Окръжен център е гр. Превеза (Πρέβεζα). Основан е в дълбока древност под името Вереники (Βερενίκη).

[редактиране] Окръг Арта

На север граничи с окръг Янина, на изток — с окръг Трикала и Кардица, на запад — с окръг Превеза, а на юг с окръг Етолоакарнания и залива Амвракико. Площ — 1 600 км², население — 77 334 жители. Окръжен център е град Арта (Άρτα). Градът е земеделски и търговски център.

Области в Гърция
Източна Македония и Тракия • Централна Македония • Западна Македония • Тесалия • Епир • Йонийски острови • Централна Гърция • Западна Гърция • Пелопонес • Атика • Крит • Северен Егей • Южен Егей