Едра шарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дете, болно от вариола

Внимание: Уикипедия НЕ е лекар!
Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!

Едрата шарка (позната още от латинското име като Вариола или Variola vera) е силно заразна вирусна болест уникална за хората. Причинява се от два вида вируси наречени Variola major и Variola minor. Първият вид е по-смъртоносна форма със смъртност 20-40 процента от инфектираните, докато вторият убива само 1% от жертвите си. Много от оцелелите остават напълно или с едно око слепи от възпаление на роговицата, а по кожата остават типични за шарката белези. Средно изчислено в периода на 20 век Вариолата причинява 300-500 милиона смъртни случая. Само през 1967 година Световната здравна организация изчислява, че от 15 милиона души заразени от болестта 2 милиона умират същата година.

Сега вариолата е епидемична в тропиците и в страни, в които антивариолната ваксинация не е задължителна и системна. Съвременният транспорт благоприятствува избухването на епидемии и в по-развитите страни. Вирусът, твърде устойчив във външната среда, се намира в мехурчетата, коричките, носо-гърлените секрети, фекалиите, облеклото и пр. Заразяването става най-често чрез пръски, инфектирани крусти и т.н., или косвено-чрез заразени предмети, мухи, домашни животни. Входна врата е най-често Валдайеровият пръстен. Боледуват лица от всякаква възраст.

Прониквайки в кръвния поток, вирусът причинявя бурна обща реакция, която трае около 3 дни, след което се фиксира в кожата, лигавиците, ц.н.с. и други тъкани. По правило настъпва вторична бактериална инфекция на кожно-лигавичните поражения, а често и други вторични инфекции. Дехидрaтацията е честа и се дължи на дисфагията, обусловена от засягане на гърлото, и на загубата на течност от кожните поражения, евентуално и на повръщанията. В серума на повечето болни към 6-ия ден от заболяването се доказват антитела (те липсват дори и по-късно при фулминантната хеморагична форма, при която освен това и веремията е масивна и има тежка тромбоцитопения). Имунитетът след прекарано заболяване е траен.

При неваксинирани леталитетът се колебае между 20 и 50%. При ваксинираните вариолата протича леко, с много малка смъртност. Прогностично неблагоприатни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата инкубация, заболяванията при деца, възрастни, бременни жени, изтощени и лесно уязвими хора.

Трудоспособността може да остане трайно ограничена поради очни и други усложнения. При качествено лечение и възможностите на съвременната медицина рядко остават сериозни козметични дефекти.