Догони
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Догоните са група от хора, живеещи в централното плато на Мали, на юг от завоя на река Нигер близо до града Бандиагара в региона на Мопти. Населението наброява 300 000 души. Догоните са добре познати с митологията си, танцовите си маски, дървени скулптури и архитектурата си. През миналия век се наблюдават големи промени в социалната организация, материалната култура и вярванията на догоните, отчасти защото Догонската страна е една от най-големите атракции на Мали.
Съдържание |
[редактиране] География и демография
Основната догонска зона е разсечена от Бандиагарския склон, урва от пясъчен камък, висока около 500м и разпростираща се по дължина около 150км. Югоизточно от склона се намират пясъчната равнина Сено-Гондо, а северозападно от него се намират Бандиагарските планински местности.
[редактиране] Култура и религия
Повечето от догоните изповядват анимизъм, включващ прародителския дух Номмо, с неговите празници и вярването в Сириус. Значително малцинство от догоните изповядват ислям, а някои са били конвертирани от мисионери в християнство.
Догоните записват родословието си чрез патрилинейна система. Всяко догонска група или общност се води от старейшина от мъжки пол. Този водач е най-старият жив син на прародителя на местното разклонение на фамилията. В тази патрилинейна система омъжените двойки поддържат моногамен живот, въпреки че полигамията също е позната.
Догоните са една от многото африкански етнически групи, които практикуват женското обрязване.
Догоните се прехранват от земеделие и отглеждат просо, сорго и ориз, както и лук и някои други зеленчуци. Също така отглеждат овце и кокошки. Зърното съхраняват в хамбари.
Селището на догоните има формата на човешко тяло. На мястото на „главата” е разположен дома на духовния им вожд. „Домът на словото” е там, където трябва да се намира човешкото сърце. В него покривът се носи от големи тотемни стълбове. Там, където трябва да са вените на човешкия организъм са разположени домовете на хората от племето. До всяка къща има хамбар със сламен покрив.
[редактиране] Езици
Догонският език често е смятан за единствен език. На практика съществуват поне пет групи от диалекти.[1] Погледнато отвътре, семейството от догонски диалекти е изключително многообразно и много разновидности не са взаимно разбираеми.
Общо взето се смята, че догонските езици произхождат от конго-нигерския тип езици, но мястото им в тази група от езици не е много сигурно. Догонската група е свързвана както с манде подсемейството, така и с гур. В един неотдавнашен обзор на конго-нигерския тип, догонският се смята за независимоп разклонение преди волта-конгоанското. [2]
[редактиране] Митология
В книга от 1975, американския писател Робърт Темпъл публикува книгата The Sirius Mystery, в която излага изследванията на френските антрополози Гриол и Дайтерлен от 30-те години на XX. век, които твърдят че са открили астрономически познания в догонската митология. В основите на догонската космогония и космология е звездата Сириус, която догоните били наричали По Толо. Тази звезда била пъпа на галактиката Млечен път и е пъпът на цялата Вселена. След астрономически и антроположки изследвания се оказва, че всички тези трудове са мистификация.
Догоните били описвали Вселената като "безкрайна, но измерима", и пълна с много иало уло, или звездна система, включително тази, съдържаща земното Слънце.
Догонските възприятия за Вселената били включвали също твърдения, че по-голямата част от Вселената е част от "външната" звездна система, докато по-близо до Земята е "вътрешната" звездна система. Звездите във "вътрешната" система включват много, които оказват ефект върху живота на Земята и играят важна роля в човешката история, включващи не само Сириус, но също и Орион, Плеяди и други.
Една етническа група, живееща близо до догоните - Бозо - била имала подобна митология, включваща Сириус на небето, към който се обръщали с "Окото звезда".
Робърт Темпъл, в неговата книга от 1975 г., отделя специално внимание на догоните в подкрепа на своята теория за палеоконтакта. Темпъл твърди, че при интервюто си с догоните е открил, че племето разполага с информация за Сириус и неговата звезда-спътник, Сириус B, която също взема участие в ритуалите им. Тъй като Сириус B е невидима без телескоп, а догоните не са имали телескопи и не са били технологично напреднали, Темпъл твърди, че единственият начин племето да се е сдобило тези знания за Сириус B е в контакт с напреднала цивилизация. Ето защо, заключава Темпъл, извънземни са запознали догоните с техния дом и са ги посветили в тайните си.
След излизането на книгата на Темпъл, много учени провеждат изследвания върху книгата на Темпъл, и стигат до заключението, че книгата е блестящ опит за мистификация.
- Астрономът Карл Сейгън в книгата си Broca's Brain (1979) споделя, че има много проблеми в хипотезата на Темпъл. Като пример Сейгън споменава, че догоните изглежда имат информация за друга планета отвъд Сатурн, която има пръстени, което подсказва, че знанията им имат европейски, а не извънземен произход.
- Друг астроном, Иън Ридпат, издава статия в Skeptical Enquirer (1978), сочеща няколко грешки в книгата на Темпъл. Ридпат установява, че знанията за Сириус най-вероятно са почерпани от европейски източници.
- Джеймз Оберг изказва няколко твърдения относно догонската митология в шеста глава от неговата книга през 1982 UFO's and other Other Space Mysteries (откъс от главата на: [1]). Според Оберг астрономичните познания на догоните напомня много на знанието и спекулациите на европейското познание за астрономията през късния период на двадесетте години на миналия век. Може би догоните са се сдобили с тези знания, включително информацията за Сириус, от европейски посетители преди изобщо митологията им да бъде разкрита пред тридесетте. Оберг също споменава, че догоните не са били изолирано племе, че някои от тях много лесно биха се сдобили с това познание в други страни, отнасяйки го после обратно в племето. През целия този период до престигането на Темпъл през седемдесетте догоните са имали достатъчно време, за да се запознаят със западния свят и да включат Сириус B в своята религия.
- От твърденията на Темпъл излизало, че в звездната система на Сириус имало и трета звезда, каквато е била наблюдавана през 20-те години на XX. век. По-късно, обаче, се оказало че тази звезда не е част от звездната система Сириус, а е друга звезда, която случайно се проектира на небето близо до Сириус. Това позволява точно да се датира момента, в който Догоните са почерпили знания за Сириус от европейската наука: през 20-те години на XX. век, когато се е смятало, че в Сириус има трета звезда.
[редактиране] Бележки
- ↑ Различията се признават след Bertho (1953). Много подробен неотдавнашен доклад може да се прочете в Hochstetler et. al. (2004)
- ↑ Williamson and Blench (2000), p. 18.
[редактиране] Литература
[редактиране] За народа
Marcel Griaule: Conversations With Ogotemmeli: An Introduction To Dogon Religious Ideas. 1st. ed. 1965. ISBN 0-19519821-2
Marcel Griaule: Dieu d'eau. Entretiens avec Ogotemmêli. (1966) Ed Fayard. ISBN 2-213-59847-9 (оригиналната книга на френски на Гриол (издадена през 1948 г.) за неговите разговори с Оготемели)- Bedaux, R. & J.D. van der Waals (eds.) (2003) Dogon: mythe en werkelijkheid in Mali [Dogon: myth and reality in Mali]. Leiden: National Museum of Ethnology.
- Morton, Robert (ed.) & Hollyman, Stephenie (photographs) & Walter E.A. van Beek (text) (2001) Dogon: Africa's people of the cliffs. New York: Abrams. ISBN 0-8109-4373-5
- Wanono, Nadine & Renaudeau, Michel (1996) Les Dogon (photographs by Michel Renaudeau; text by Nadine Wanono). Paris: Éditions du Chêne-Hachette. ISBN 2-85108-937-4
- Изд. Petit Futé. Mali 2005-2006 ISBN 274691185X
- Sékou Ogobara Dolo: La mère des masques. Un Dogon raconte. (2002) Eds. Seuil ISBN 2-02-041133-4
- Gerard Beaudoin: Les Dogon du Mali (1997) Ed. BDT Développement. ISBN 2-9511030-0-X
[редактиране] За езиците
- Bertho, J. (1953) 'La place des dialectes dogon de la falaise de Bandiagara parmi les autres groupes linguistiques de la zone soudanaise,' Bulletin de l'IFAN, 15, 405–441.
- Blench, Roger (2001) 'A Survey of Dogon languages in Mali: Overview'. Retrieved June 26, 2005.
- Hochstetler, J. Lee, Durieux, J.A. & E.I.K. Durieux-Boon (2004) Sociolinguistic Survey of the Dogon Language Area. SIL International. online version
- Williamson, Kay & Blench, Roger (2000) 'Niger-Congo', in Heine, Bernd and Nurse, Derek (eds) African Languages - An Introduction. Cambridge: Cambridge University press, pp. 11—42.
[редактиране] Догонско изкуство и погребални маскаради
- Laude, Jean. African Art of the Dogon: The Myths of the Cliff Dwellers (New York: The Viking Press 1973).
- Davis , Shawn R. “Dogon Funerals” in African Art; Summer 2002, Vol. 35 Issue 2
[редактиране] Спорът за Сириус
- Temple, Robert (1998 {rev. exp.}) The Sirius Mystery.
- Oberg, James (1982) UFOs and Outer Space Mysteries.
[редактиране] Външни препратки
- The contribution of linguistics and language studies in unravelling the history of the Dogon Plateau
- "Dogon and Sirius" from The Skeptic's Dictionary.
- "Excerpt from The Sirius Mystery" by James Oberg.
- Обща информация за догоните и сириус от "Metaphysical and Science Website"
- Пътуване до догонската страна
