Гаубица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаубица (на нем. - Haubitze, от чешки - Нoufnice, първоначално - оръдие за мятане на камъни) е артилерийско оръдие, предназначено за навесна стрелба (под ъгъл до 70°) по наземни цели, а също така за разрушаване на отбранителни съоръжения. Използват се от войсковата артилерия, части и съединения на артилерията.
Гаубиците имат относително къса цев (15-30 калибър), сравнително ниска начална скорост на снаряда (300–600 м/с.), честота до 6 изстрелa/мин. (според калибъра), далечина на стрелбата около 18 км.
Най-голямото оръдие в историята е московското „Цар-пушка“, което е записано в Книгата на рекордите Гинес (дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг). Реплика на това оръдие има в град Донецк, Украйна.
