Галисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За централноевропейската историческа област вижте Галиция.

Galicia


Знаме	Герб

Столица

Сантяго де Компостела

Площ
– Общо
– % от Испания

7-мо място
29 574 km²
5,8%

Население
– Общо (2003)
– % от Испания
– Гъстота

5-то място
2 737 370 души
6,5%
92,4 души/km²

Автономен статут

28 април 1981

Парламентарно представяне
– Места в Конгреса
– Места в Сената

25
19

Президент

Емилио Перес Тоуриньо (СПГ)

Провинции

Ла Коруня
Луго
Оуренсе
Понтеведра

Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астуриас и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море. Площта ѝ е 29 574 км², а населението 2 751 094 души (2003). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Официалните езици там са испански и галисийски (galego), и двата от групата на романските езици. (Галисийският е твърде сходен с португалския и донякъде с испанския и лесно се разбира от представители на съответните езикови общности)

[редактиране] История

Населената още от древността област, наричана от гърците „земя на καλλαικoι“ („калеки“ е първият известен тамошен етноним), бива овладяна от келтите, пристигнали на полуострова между ХІХ и ІV в. пр. Хр. Под името „Gallaecia“ става римска провинция.
Според преданието, след смъртта на свети апостол Яков Зеведеев (Apóstol Santiago на галисийски и испански), неговите ученици Теодор и Атанасий пренасят мощите му от Йерусалим в Галисия. Осем века по-късно, през 814 г. (834 според някои източници) някой си отшелник Пелагий забелязва чудна светлина да просиява над гората, където е заровен Яков. Дочул за видението, крал Алфонсо II от Астурия се отправя към мястото и нарежда върху Campus Stellae (Compostela, букв. „поле на звездата“) да се построят храм и манастир. (Другият вариант за името на Компостела е да идва от латинската дума за „гробище“, compositum.) Около тях именно възниква Сантяго де Компостела. През средновековието градът става третото по святост място за християните след Йерусалим и Рим, а към неговата катедрала започват да се стичат потоци от поклонници от всички кътчета на Европа. Според вярванията, понастоящем мощите на апостола се намират в криптата на катедралата.
Поради отдалечеността си, Галисия никога не изпитва пряко арабското влияние, подчинило в течение на седем века Испания.
До XVIII век Галисия е в орбитата на Испанското католическо кралство, без възможност да прояви националните си черти и да предяви съответните претенции (галисийският се говори само сред народа, самостоятелно културно развитие липсва). Както и българското, галисийското Възраждане (Rexurdimento, „Решурдименто“) настъпва късно, едва през XIX век. Една от най-значимите фигури за този период е Росалия де Кастро (Rosalía de Castro, 1837–1885), интелектуалка и първа поетеса на роден език. Чак до смъртта на диктатора Франко през 1975 г. Галисия е целенасочено подлагана на централизирани асимилаторски политики от управляващите в Мадрид. Понастоящем разполага с широка автономия.
За последните век и половина от Галисия са излезли милиони емигранти. Особено много са те в Аржентина („Буенос Айрес е нашият Ню Йорк“, казват в съвременна Галисия), Бразилия и Куба (самият Фидел Кастро е с галисийски произход).

[редактиране] Икономика

Има развито земеделие. Благодарение на многото валежи се отглеждат зърнени култури, царевица, плодове, картофи и лозя. До голяма степен e развит риболовът, следователно и производството на висококачествени консерви. Поради благоприятното си разположение, Галисия се занимава също и с и корабостроителство.

[редактиране] Култура

Типичният галисийски музикален инструмент е гайдата.
Половината от работещите са заети в сектора на услугите. Туризмът е особено развит.
Кулинарията ѝ се слави с рибните блюда (особено октоподът по галисийски), бадемовата торта от Сантяго и други.