Волтер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet) (21 ноември 1694, Париж—30 май 1778, Париж), по-известен с псевдонима си Волтер (Voltaire), френски писател и философ от епохата на Просвещението. Завещава 118 тома съчинения, новелата Кандид.
Син е на парижки нотариус. Завършва йезуитски колеж. Заради някои епиграми, в които осмивал регента и дъщеря му, през 1717 г. той бил хвърлен в Бастилията,където лежал единадесет месеца. Там той завършва трагедията "Едип",която подписва за първи път с псевдонима Волтер, който остава до края на живота му. Няколко години по-късно, през 1725 г. Волтер отново попада в затвора,заради едно спречкване с някакъв нахален аристократ на име дьо Роган, който от своя страна наредил на слугите си да набият с тояги Волтер.
След излизането от Бастилията Волтер е изгонен от Франция. От 1726 г. до 1729 г. живее като емигрант в Англия. В английската столица той има възможност да се запознае с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк ,Джон Лок и др.,с математическото учение на Нютон и др. Своите наблюдения от Англия Волтер е изложил в книгата си "Писма за Англия", която отпечатва тайно след завръщането си във Франция.
Установява се в замъка на приятелката си маркиза дьо Шатле в Сире. Маркизата го предпазвала от непредпазливи действия,които биха му нанесли вреда и неприятности. В Сире Волтер живее до смъртта на маркиза Шатле през 1743 г., като междувременно за по-кратко или по-дълго време живял в Холандия, Брюксел, Лотарингия, Париж, Берлин. През този период от живота си Волтер оформя своите филосовско-политически възгледи и създава голяма част от произведенията си в областта на философията,историята,създава и някои от своите забележителни трагедии.
Следващите три години Волтер живее в Потсдам,в резиденцията на пруския крал Фридрих ІІ. След като напуснал Прусия Волтер живее известно време ту в Лотарингия, ту в Елзас, ту в Швейцария.
Към 1760 г. се установява в малкото селце Ферней- на границата между Франция и Швейцария. Там си купува замък,който става резиденция на философи,поети,знаменитости от цяла Европа.
Паметно в историята на 18 век ще остане участието на Волтер в делото "Жан Калас". През 1762 г. в Тулуза местните йезуити осъждат на жестока смърт търговеца Жан Калас - протестант, под лъжливото обвинение, че удушил и после обесил собствения си син, защото искал да се прехвърли от бащината си вяра към католицизма. Волтер по неоспорим начин,след като проучил материалите по делото, доказал, че сина се е самообесил или поради умствено разстройство или защото проиграл на карти значителна сума пари. Тулузките йезуити обаче използвали тази семейна драма за да разгорят ненавист срещу протестантите и успели. При грубо нарушение на закона,при липса на сериозни доказателства Калас бил осъден на страшна смърт - да бъде разчекнат,а след това изгорен. С гняв и възмущение Волтер пише: "И това става в наше време!". Волтер пише писма, статии, публицистични трактати, обръща се с писмо до парламентарния съд и до краля, докато най-накрая парижкият съд ревизира делото и посмъртно оправдава Жан Калас. Това било тържество на правдата,символ на която бил Волтер, и страшен удар срещу църквата.
През фернейския период от живота си Волтер не е имал достъп в две столици: в Париж го мразел ЛуиXV, а в Женева - калвинистите. След смъртта на ЛуиXV през 1774 Волтер решава да посети родния си град. Никой коронован владетел не е бил така посрещан, както парижани са посрещнали своя велик съгражданин. Академията го избрала за свой директор. Умира на 30 май 1778 г. Парижкият архиепископ и енорийският свещеник отказали да дадат разрешение за погребение. Повторила се срамната комедия от преди сто години с погребението на Молиер. Волтеровият племенник абат Миньо през нощта тайно пренася тленните му останки в абатството Селиер в Шампания, където служел. През 1791 г. по решение на Националното събрание, при стичане на многохиляден народ тленните останки на Волтер били пренесени в Пантеона в Париж. Литературното наследство на Волтер е голямо и разнообразно. Той е философ, учен, историк, поет(пише лирични произведения,сатири,поеми), романист, драматург и публицист.
[редактиране] Частична библиография
- Философски речник
- Основи на Нютоновата философия
- Трактат за метафизиката
- Философът-невежа
- Философски писма
- История на Карл XII
- Векът на Луи XIV
- Опит за нравите и духа на народите
- Едип,трагедия
- Брут,трагедия
- Смъртта на Цезар,трагедия
- Алзира,трагедия
- Мохамед-пророкът,или фанатизъм,трагедия
- Ирина,трагедия
- Хенриада,поема
- Орлеанската дева,поема
- Задиг или Съдба,повест
- Кандид или Оптимизъм,повест (1759)
- Простодушният,повест (1767)
- Видение на Бабук,повест