Бързия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бързия е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, Област Монтана.
| Бързия | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 574 [1] |
| Надм. височина: | ? m |
| Пощ. код: | 3520 |
| Тел. код: | 09523 |
| МПС код: | М (М) |
| Администрация | |
| Област: | Монтана |
| Община: - кмет |
Берковица Милчо Доцов (независим) |
| Кметство: - кмет |
Бързия Емил Банков |
| промяна на тази таблица | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Бързия се намира в планински район.
[редактиране] История
Село Бързия (1796 жит.), се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя. Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия.
От Средновековието (вероятно ХVI в.) е т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна.
През ХIХ в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.
Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на ХIХ в. Иконите са по-късни. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.
На 29 юли 1867 г. тук е минал Панайот Хитов с четата си. Следващия ден тя прекарала над селото край Хайдушката воденица. На 31 юли продължила към вр. Ком, преследвана от турска потеря. В селото имало повече от дузина странноприемници (ханове). Четири пъти тук е отсядал Константин Иречек (1879-1882 г.).
На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан. Днес с. Бързия се е проточило на километри, по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв. В чертите на селото е и третата ВЕЦ “Клисура”.
[редактиране] Културни и природни забележителности
На края на село Бързия се намира минералнатя баня. Температурата на минералната вода е 31,8°С. Лекува сърдечно-съдови заболявания, хипертонична болест I и II стадий, леки и средно тежки увреждания на сърдечния мускул и клапния апарат, исхемична болест на сърцето; заболявания на опорно-двигателния апарат - ревматични артрити, болест на Бехтерев, тендовагенити, периартрити, епикондилити, деформираща артроза на тазобедрените и коленните стави, на ходилата, пръстите на ръцете, рамената и лактите; функционални заболявания на нервната система - неврози; функционални заболявания на дванадесетопръстника и червата, хронични колити. В село Бързия се намира и Учебно опитно горско стопанство "Петрохан", което е учебна база на Лесотехническия университет. В неговата територия се намират най-добрите букови насаждения в Европа. В селото има и профилакториуми, плувни басейни с минерална вода и ученически лагери. Идеално място за почивка както през лятото, така и през зимата.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
В село Бързия има детски учебен лагер и множество хижи.
