Бургунди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Съдържание |
[редактиране] Произход и ранна история
Прародината на бургундите се е намирала в Южна Норвегия. Към ІІ в.пр.н.е. племето тръгнало на юг, вероятно прекарало известно време на остров Борнхолм (Бургундерхолм?), и след това – през І или ІІ в., се преселило в областта между реките Среден Одер и Долна Висла. Около 200 г. (или през първата половина на ІІІ в.), под натиска на гепидите, бургундите отстъпили на югозапад и, преминавайки Лаузиц и Гарц, достигнали до Горен Майн. Оттук те предприемали набези срещу римската територия, придвижвайки се надолу по Майн. Първият сблъсък между бургундите и римските легиони бил при император Проб. Впоследствие това племе изтласкало алеманите на запад и югозапад и в средата на ІV в. стигнало до мястото, където Майн се влива в Рейн. В същото време римляните се опитали да се възползват от разприте между бургунди и алемани. Импратор Валентиниан І (364-375) сключил съюз с бургундите и ги използвал срещу алеманите – около 370 г. Когато през 407 г. вандали, алемани и свеви нахлули в Галия, бургундите начело с племенния си крал Гундахар (Гунтиар, Гунтер от „Сага за Нибелунгите“) заели Майнц и прилежащата Рейнска долина. Оттук, заедно с аланите, ръководени от вожда им Гоар, нахлули в долногерманската провинция и подкрепили галския узурпатор Йовин (411-413), който се обявил против император Хонорий. През 413 г. бургундите били признати от Западната Римска империя за федерати и получили територията в района на Вормс, където да се заселят. По това време те приели християнството, макар все още да има спорове в каква форма – католическата или арианската. Във всеки случай в техните по-късни поселения в Сабаудия те са ариани. Заетата от бургудните територия принадлежала в административно отношение към провинция Горна Германия (Germania Superior), която след административната реформа на император Диоклециан получила името Първа Германия (Germania Prima) с център град Могунтиак (Майнц).
[редактиране] Възникване на Бургундското кралство
През 30-те години на V в. бургундите се опитали да проникнат в провинция Белгика, но срещнали силен отпор от римския пълководец Аеций. С помощта на хунски наемници на два пъти (435 и 436 г.) той разбил бургундите. В тези битки загинали мнозина от тях, убит бил и кралят им Гундахар с братята си. Част от бургундите продължила да живее в селищата си по десния бряг на Рейн. През 451 г. те били принудени да последват хунския вожд Атила в похода му в Галия. Остатъците от бургундското племе, успяло да избегне унищожение през 436 г., Аеций настанил в качеството на римски федерати в областта Сабаудия, обхващаща територията на днешните западношвейцарски кантони Во и Фрайбург, и френските департаменти Дуб и Горна Сона. Земите между реките Ен и Сона, основно северно от град Лион. Новото поселение на бургундите се намирало в римската провинция Viennensis, а в следващите десетилетия се разпространило и върху части от провинциите Maxima Sequanorum, Lugdunensis Prima, Narbonensis Prima и Narbonensis Secunda. Главната задача на бургундските федерати в Сабаудия била да защитават северната граница на Римската империя от алеманите. Впоследствие обаче на тези територии възникнало независимото Бургундско кралство. Първоначално негова столица била Женева. Страната била разделена на три пага: Genavensis (Женева и околните на нея области), Equestris (Нион и околността) и Vallensis (долината на Горна Рона). При крал Гундиох кралската власт укрепнала в тясен съюз с гало-римската аристокрация, чиито представители и в Бургундското кралство заемали високи държавни постове. Във всеки паг имало комит за германите и втори комит за римското население. Самите крале получавали почетни титли от римските императори като vir illuster (висш ранг от късноримската сенаторска аристокрация), заемали длъжностти на висши западноримски военачалници и получавали най-висшата титла, която можели да предоставят императорите – патриций. Тези титли повишили авторитета им сред гало-римското население. За бургундите те били крале (reges) и владетели (domini). Около втората половина на V в. процесът на формиране на Бургундското кралство приключил.
[редактиране] Разширяване и укрепване на Бургундското кралство при Гундобад
След смъртта на император Авит през 456 г. бургундите, възползвайки се от нестабилността в империята, започнали постепенно да разширяват териториите си на юг, по долното течение на река Рона. В резултат на споразумение с гало-римската сенаторска аристокрация от тази област, те заели провинциите Лугдунензис и Максима Секванорум, а в 457 г. в ръцете им паднал и град Лион. На следващата година император Майориан си върнал града, но от 461 г. той окончателно преминал в бургундски ръце и станал столица на кралството. След убийството на Майориан през 461 г. бургундите отново се възползвали от смутовете в Рим и продължили настъплението си на юг. В 463 г. те вече били в Ди, в 466 г. – в Отен, а между 470 и 477 г. се настанили във Виена и Везон. През 472-474 г. бургундски отряди заедно с гало-римската аристокрация отбранявали Оверн от вестготските набези. Към 474 г. те се придвижили постепенно северно от Женевското езеро, през 479 г. завладяли Дижон, след това Безансон, а в 485 г. – Лангр.
След смъртта на Гундиох държавата била поделена между четиримата му синове. Вътрешната борба за престола отслабила значително кралството, докато на трона не седнал Гундобад (480-516), при когото Бургундия достигнала зенита на своето могъщество. Когато умрял Гундиох, Гундобад бил прогонен от чичо си Хилперих І и намерил убежище в Рим. Братята му си поделили страната като резиденция на Хилперих ІІ станал Лион, Годегизел се установил в Женева и Годомир – във Виена. Гундобад бил в Равена, където заместил починалия през 472 г. римски военачалник Рикимер. След краткото царуване на император Олибрий, намиращ се под влияние на вандалския крал Гейзерих, Бургундското кралство в течение на известно време определяло политиката на Западната Римска империя. След смъртта на Олибрий Гундобад поставил на императорския трон в Равена Гликерий (437-474), който му дал пълна свобода на действие. Гликерий бил сменен от изпратения от Византия Юлий Непот (474-475), който отстранил Гундобад. Тогава бургундският принц се върнал в родината си и успял да прогони Годегизел от Женева. През 491-492 г. Гундобанд успял да отстрани братятя си Хилперих ІІ и Годомар, но Годегизел още бил жив. Тогава Гундобанд сключил съюз с него и двамата си поделили държавата. През 492-493 г., възползвайки се от война между Одоакър и остготите, Гундобад предприел серия нападения над територията на Северна Италия и се върнал оттам с богата плячка – добитък и 6000 пленници. За известно време Марсилия, Арл и Авиньон в Прованс се намирали под властта на бургундите, но към началото на VІ в. отново преминали в ръцете на вестготите. Около 500 г. между двамата братя – Гундобад и Годегизел започнала поредната разпра, която прераснала във война. В нея се намсил и франкския крал Хлодвиг, смятайки да завладее Бургундското кралство, още повече, че бил и подкрепен от Годегизел. През 500 или 501 г. Гундобад бил разбит от франкските войски при Дижон и успял да избяга в Авиньон. Хлодвиг го преследвал до Виена (резиденцията на Годегизел), но след това внезапно се върнал в своето кралство вероятно, защото вестготският крал Аларих ІІ се придвижил към границите му. Гундобанд събрал нова армия и завладял Виена. В сраженията Годегизел бил убит, и най-накрая Гундобанд станал едноличен владетел. През 503 г. Хлодвиг и Гундобад се срещнали близо до Оксер и сключили съюз, по силата, на който Гундобад помогнал на франкския крал във войната му срещу вестготиге през 507 г. В последвалите военни кампании бургундите се надявали също така да разширят територията си на юг и югоизток, но намесата на остготския крал Теодорих през 508-512 г. отново ги лишила от техните завоевания. При това Авиньон преминал в ръцете на остготите.
[редактиране] Бургундия при наследниците на Гундобад
Когато умрял крал Гундобанд на престола седнал неговия син Сигизмонд (516-524), който още в началото на VІ в. приел католицизма, което на свой ред довело до засилване на позициите на Католическата църква в Бургудското кралство. Това било продиктувано от факта, че в лицето на папата Сигизмонд виждал необходимия съюзник, който да му помогне да укрепи кралската си власт в борбата с все по-нарастващата мощ на аристокрацията. Изправен пред могъщи съперници като франките и остготите, той се опитал да установи приятелски отношения с Византия. В писма до император Анастасий І (491-518) той нарича себе си „войник на императора“, и твърди, че Бургундското кралство е част от империята, уверява, че чака нарежданията на императора. От своя страна Анастасий І удостоил Сигизмунд с почетните титли magister militum Galliae и патриций. След смъртта на императора обаче отношенията между Бургундия и Византия се променили. Новият василевс Юстин І (518-527) се стремял да подобри отношенията с остготите, докато Сигизмонд продължавал да враждува с тях, вследствие на което се оказал във външнополитическа изолация. Освен това провизантийската политика на краля имала своите сериозни опоненти и вътре в страната в лицето на мнозина знатни бургунди. Тази опозиция отслабила също озициите на краля. През 522-523 г. франки и остготи нахлули в Бургундия и завзели редица градове. Решителното сражение станало 523 г. и в него войската на Сигизмонд била разбита, а самият крал потърсил спасение в манастира Агом, но попаднал в ръцете на франките, докато по-малкият му брат Годомар успял да избяга. Същата година крал Сигизмонд умрял и на следващата 524 г. на трона седнал Годомар (524-534). Веднага след като поел властта Годомар събрал нови сили и победил франките при Везеронс, а кралят им Хлодомир бил убит. С това предишната граниза с франките била възстановена, но заетите от остготите области между Дуранса и Изер били загубени завинаги за бургундите. За по-нататъшната политика на Годомар няма много известия. През 533 г. остготската кралица Амаласунта върнала на бургундите завладените по-рано територии, надявайки се да подобри отношенията си с тях. Всичко това обаче не можело да предотврати близката гибел на Бургундското кралство. През 534 г. франкски войски под командването на кралете Хилдеберг, Хлотар и Теодеберт разбили бургундите при Отен. Годомар се намирал в обсадения град, който скоро паднал в ръцете на франките. Източниците съобщават различни версии за по-нататъшната съдба на последния бургундски крал, но все още не може да се установи със сигурност дали е бил убит, взет в плен или е успял да избяга. Във всеки случай повече сведения за него няма. След победата си тримата франкски крале си поделили Бургундското кралство като Теодеберт получил северната му част с градовете Отен, Лангр, Безансон, Аванш и Шалон-сюр-Сон; Хилдеберт взел централната част с Макон, Женева, Лион и Виена, а Хлотар – Гренобъл, Валанс, Ди и прилежащите им територии. През следващите години бургундската аристокрация се претопила напълно във франкския елит.
