Фотография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Фотографията е едновременно теория, техники и методи за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство.
Думата фотография произлиза от гръцките думи φως/фос ("светлина") и γραφις/графис ("писец", "четка") или γραφη/графи, означаващи заедно "рисуване със светлина". Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто снимка.
Съдържание |
[редактиране] История
Комбинирането на два разнородни научни процеса през 19 век води до появата на фотографията. Първият от тези процеси е оптически. По това време камера обскура е била в употреба от поне 400 години. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата и като помощно средство при рисуване е била насърчавана. Този ранен фотографски прибор не съхранявал получения образ, той просто проектирал това, което се намирало пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху дадена повърхност и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без обектив. Всъщност самата фраза камера обскура означава буквално "затъмнена стая".
Вторият процес е химически. Стотици години преди изобретяването на фотографията хората знаели, че някои цветове избеляват на слънцето, но всъщност правели малка разлика между топлина, въздух и светлина.
Смята се, че първата успешна фотографска снимка датира от 1826 година и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. За фотографска плака той използвал полирана калаено-оловна плочка (пютър) покрита с нефтен дериват, наречен "юдейска смола", който се втвърдявал под въздействието на светлината. Ниепс поставил плаката в камера обскура и я експонирал 8 часа при силна слънчева светлина.
Този процес обаче се оказал задънена улица и Ниепс започнал да експериментира със сребърни съеднения въз основа на откритието на Йохан Хайнрих Шулц от 1724 година, че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината.
Въпреки известни пръвоначални резерви, на 4 януари 1829 година Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с артиста Луи Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочквано от инсулт, но Дагер продължава да експериментира. Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто със йодни пари преди експониране на светлина, позволява формиране на латентен образ, който след това се проявава на живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да бъде фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резултатът бил деликатно, сребристо, монохроматично (черно-бяло) и единствено (уникално - без възможност за размножаване) изображение.
През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Малко по-рано, от другата страна на Ламанша, английският изобретател Уилям Фокс Талбот вече бил открил друг начин за фиксиране на образа получен чрез сребърния процес, но го пазел в тайна. След като научил за изобретнието на Дагер, Талбот усъвършенствал своята технология, така че да бъде достатъчно бърза и да може да се използва за фотографиране на хора, също като тази на Дагер и до към 1840 година бил готов с техниката, която сам нарекъл калотипия. Тя се състояла в нанасяне на сребърен хлорид върху хартиен лист с цел получаване негативен образ като междинен етап. За разлика от дагеротипа, който създавал уникални, еднократни образи, калотипния негатив можел да се използва за създаване на неограничен брой позитивни снимки.
Фокс Талбот патентовал своя процес, което до голяма степен ограничило неговото разпространение. Той прекарал остатъка от живота си в съдебни дела в защита на изобретението си, докато накрая напълно се отказал от фотографията.
По-късно неговият процес бил доусъвършенстван от Джордж Ийстман и днес лежи в основата на технологията използвана в познатия на всички химически фотографски филм.
[редактиране] Популяризация
В първите години дагеротипията се оказала по-популярна тъй като удовлетворявала внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на индустриалната революция. Това търсене, което нямало как да бъде задоволено със средствата на живописта, нито като обем, нито като цена, може да се е оказало натискът необходим за развитието на фотографията.
Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярния фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е бил в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, били крехки и трудни за копиране. Единична снимка направена във фотографско студио струвала равностойността на 1000 сегашни (2006 г.) щатски долара. Поради тези причини дагеротипията скоро била изместена от подобни процеси:
- Амбротипията изобретена през 1854 г. - позитивен образ върху стъкло със зачернен гръб;
- Тинтипията (феротипия)- образ върху покрита с асфалт желязна плака.
- Белтъчния отпечатък (albumen print) - хартиена фотография, получена с помощта на големи стъклени негативи, бил най-употребявния процес при документирането на Американската гражданска война.
Стремежът за усъвършенстване на фотографския процес в посока откриване на евтин начин за правене на голям брой фотографския копия връща изобретателите отново към процеса на Талбот. След серия подобрения през първите 20 години се ражда съвременния фотографски процес.
През 1884 г. Джордж Ийстман от Рочестър, Ню Йорк, изобретява сухия светочуствителен гел, който се нанася върху хартия или филм. Това нововъведение бързо измества другите процеси, тъй като фотографът вече не трябвало да носи със себе си сандъци с фотографски плаки и токсични химикали. През юли 1888 г. първият фотоапарат с марката "Кодак", дело на Джордж Ийстман, излиза на пазара под мотото "Вие натискате бутона, ние вършим останалото". Вече всеки можел да прави снимки и да остави опасните химически процеси на другите. Фотографията навлиза широко на поребителския пазар през 1901 г. с представянето на фотоапарата "Кодак Брауни". Оттогава насам малко се е променило в химическата фотография, въпреки появата на цветната фотография, автоматичния фокус и експонация. От появата през 1925 г. на първия апарат "Лайка" (Leica), използващ 35 мм филм почти нищо не се е променило в технологията на прояване на черно-бели материали.
В момента запечатването на образи в цифров вид се разпространява изключително бързо, тъй като дигиталните апарати, освен другите предимства, позволяват и моментален преглед на направената снимка. Резолюцията (разделителната способност) на най-добрите модели надминава тази на 35 милиметровия филм, а тези с по-малка резолюция станаха достъпни за широката публика.
[редактиране] Фотографски стилове
[редактиране] По обектно присъствие
- Документална фотография
- Модна фотография
- Портретна фотография
- Научно-техническа фотография
- Семейна фотография
- Улична фотография
- Спортна фотография
- Астро фотография
- Натюрморт - Натюрмортът, съдейки по името, представлява съвкупност от неодушевени предмети.
- Актарт
[редактиране] По технологичност
- Микрофотография
- Макрофотография
- Рентгенова фотография
- Инфрачервена фотография
- Ултравиолетова фотография
- Подводна фотография
- Репродукционна фотография
[редактиране] По реализация
- Художествена фотография
- Фотожурнализъм
- Стокова фотография
[редактиране] Фотографски термини и пособия
- Обективи - могат условно да се разделят в три основни групи: широкоъгълни, нормални и дългофокусни
- Диафрагма
- Затвор
- Визьор
- Различните видове апарати
- Негатив
- Диапозитив
- Ролфилм - ролните фотоленти са с ширина 60 мм предназначени за средноформатните фотокамери с размер на кадъра 4,5х6, 6х6, 6х7, 6х9 или 6х12 см. С този тип фотоленти работят предимно професионалните фотографи.
- Формати за голямоформатните професионални камери - не са ролни, а са пластини (плаки) с различен размер: от 10х12 до 30х40 см.
- Проявител
- Фиксаж
- Лайка формат, с ширина на лентата 35 мм и размер на кадъра 24х36 мм. Тези фото ленти са поставени в метални или пластмасови касети и имат перфорация по краищата. Това са най-разпространените филми, защото са предназначени за малкоформатните фотокамери. Те са с различна дължина на лентата - за 12 , 24 или 36 кадъра
- Нисък ключ
- Висок ключ
[редактиране] Видове фотография
- Черно-бяла фотография
- Цветна фотография
- Аналогова фотография
- Цифрова фотография
- HDRI фотография
[редактиране] Композиция
В превод от латински композиция означава съчинение, съставяне, съединение, връзка, т.е. построяване на изображение, установяване на съотношението между отделните му части, които образуват в крайна сметка едно цяло - завършено и истинско по обща геометрия на кадъра, по линейно, светлинно и тонално построяване на фото-изображението. Понятието композиция се отнася за целия изобразителен строеж на снимката, като отчита смисловото натоварване, разположението на фигурите и предметите върху повърхността на картината, посоката на изобразеното движение в кадъра, ходът и ритъма на основните линии на рисунъка, разпределението на светлинните петна, перспективата на фото изображението.
- Композицията на кадъра зависи от:
- Избраната точка на фотографиране
- Разстоянието между обекта и фотоапарата
- Посоката на оптичната ос на обектива
[редактиране] Смислов център
Разглеждайки една снимка, ние забелязваме, че тя е съставена от много най-различни елементи - хора, предмети от заобикалящата ги среда, светли места, тъмни пространства, едни са на фокус, други са разфокусирани. Майсторството във фотографията е така да организираме пространството на кадъра, че успеем да влезем в диалог със зрителите и да им внушим своята идея.
- Уедряване. При този подход представяме изображението на сюжетно важния елемент в уедрен мащаб. В този случай се фотографира от близко разстояние, а рамката на кадъра очертава сравнително малко пространство
- Поставяне на главния обект в кадъра на преден план. Този похват се различава от казаното в предишната точка. Рамката на кадъра може да обхваща и широки пространства - снимката да бъде в общ план, а само главният обект да бъде близко до фотоапарата и да се изобразява в кадъра едро върху фона на широките простори на пейзажа, общият вид на интериора и т.н.
- Тонално различие между обекта и фона. Контрастът на тоновете подпомага изявяването на главния обект на изображението: светлият обект отчетливо се очертава върху тъмния фон, също както и тъмният обект върху светъл фон или жълтият обект на син фон и червеният обект на зелен фон.
- Светлинен акцент. При него най-високите яркости се образуват върху главния елемент на композицията. Може да се постигне в студио, като насочим най-силния светлинен сноп върху главния елемент или при естествени услови, като поставим важния елемент да се огрява от лъчите на слънцето на тъмен фон.
- Фокусиране върху главния обект и загуба на рязкост във фона и второстепенните по значение елементи на композицията.
- Създаване на контрастен тонален рисунък на главното и мека градация на второстепенните елементи на фона.
[редактиране] Източници
[редактиране] Източник на текста
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Photography“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
