Сърбохърватски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия. Това наименование официално се използва от 1945 до 1991 г. От 1921 до 1941 в Кралство Югославия се използва сборно наименование, което включва и словенски: сърбохърватскословенски език.
Наименованието сърбохърватски език има няколко варианта: хърватскосръбски език, хърватски или сръбски език, сръбски или хърватски език, а съгласно последната конституция на СФРЮ, хърватите наричат официално езика си хърватски език. Според наложеното през периода 1945–1991 г. мнение, сърбохърватският език е разделен на два основни варианта: източен (сръбски) и западен (хърватски), както и на т.нар. южен подвариант (босненски).
Съдържание |
[редактиране] Разлики между източния и западния вариант
Въпреки че официалното становище в бивша Югославия е, че вариантите на сърбохърватския език са в диалектическо единство и не представляват отделни езици, се признават няколко съществени разлики между източния (сръбски) и западния (хърватски) вариант:
- Различни графични системи – на изток се използва предимно кирилица, а на запад – само латиница.
- Различен рефлекс (при около 3% от общата лексика) на праславянския ят (ě): пре – prije (преди), време – vrijeme (време), место – mijesto (място), савет – savjet (съвет) и т.н. Тази разлика обаче се наблюдава само между екавския сръбски и хърватския. Между босненския сръбски и черногорския от една страна, и хърватския от друга страна, в това отношение има незначителна разлика.
- Разлики от типа: такође – također (също), вече – večer (вечер) и т.н.
- Разлики в словообразуването със суфикси: преводилац – prevoditelj (преводач), управник – upravitelj (управител)
- Различен рефлекс на краесловно -l: со – sol (сол), сто – stol (маса), во – vol и т.н.
- Различни форми на въпросителните и относителните местоимения: ко – tko (кой), неко – netko (някой) и т.н.
- Различна форма на името „славянин“: Словен – Slaven, и на производните му.
- Различни форми на събирателни числителни: четворо – četvero (четирима мъже и жени) и т.н.
- Различен рефлекс на праславянското h: кувати, кувам – kuhati, kuham (варя, готвя), мува – muha, дуван – duhan (тютюн) и т.н.
- Различия в чужди суфикси при съществителни имена: туриста – turist и т.н.
- Различия в чужди суфикси при глаголи: регулисати, регулишем – regulirati, reguliram (регулирам); ангажовати, ангажујем – angažirati, angažiram (ангажирам).
- Различни префикси: саоднос – suodnos (съотношение), саосећај – suosjećaj (съчувствие) и т.н.
- Лексикални разлики (около 6-7%): хлеб – kruh (хляб), супа – juha (супа), фрижидер – hladnjak (хладилник), коришћење – uporaba (използване, употреба), сијалица – žarulja (електрическа крушка), јануар – siječanj (януари), фебруар – veljača (февруари) и много други.
- Минимални разлики в морфологията:
- Разлика при образуване на формата за бъдеще време на глаголите: знам шта ћу да купим — znam što ću kupiti (знам какво ще купя) (тази разлика съществува предимно в разговорния език).
- В хърватския не се използва изобщо бъдеще предварително време, което в сръбски е живо: будем био (ще съм бил) – bit ću (ще съм).
- Различни падежни окончания: томе човеку – tomu čovjeku (дателен падеж);
[редактиране] Разпадане на сърбохърватския език
След разпадането на Югославия през 1991 година наименованието сърбохърватски език е изоставено и вместо него се използват реалните имена на езиците: сръбски, хърватски, босненски, а също така има тенденция към разграничаване и на черногорски език, който има редица фонетични и морфологични различия от сръбския.
Въпреки голямата близост на езиците, обединявани някога от общото наименование сърбохърватски, хората, които ги говорят, ги считат за отделни езици поради множество фактори: исторически, културни, социални, икономически.
[редактиране] Използвана литература
Х. Стоянов, Диалектическото единство на двата варианта на сърбохърватския книжовен език на фонетично, лексикално и словообразувателно ниво, (дипломна работа, СУ, 1980)
[редактиране] Външни препратки
- Етноложки доклад за сърбохърватски (на английски)
- Робърт Грийнбърг: Политика на смърт и раждане на език (на английски)
- Шон МакЛенан: Социолингвистичен анализ на „сърбохърватски“ (във формат PDF, на английски)
- Юхани Нуорлуото: Понятието за диасистема в централната южнославянска езикова област (на английски)
- Декларация на Черногорския PEN Център относно конституционното положение на черногорския език
- Уикипедия на сърбохърватски
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски† | Древноновгородски† | Руски | Старобелоруски† | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански† | Долнолужишки | Полабски† | Полски | Поморянски† | Словашки | Словински† | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Български (Банатски български | Македонски) | Старобългарски† | Сърбохърватски (Бошняшки | Хърватски | Молишки хърватски | Сръбски | Черногорски) | Словенски | Славяносръбски език† | ||
| Други | Праславянски† | Църковнославянски | Русенорски† | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
