Староруски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Староруският език (на руски: древнерусский язык) е общ език на обособилата се източнославянска група племена, предци на днешните беларуси, руснаци и украинци, обитавали земите около езерото Илмен, горните течения на реките Волга, Ока и Западна Двина, както и около реките Днепър, Днестър, Западен Буг и Южен Буг, разпространили се по-късно на изток. Този език е говорен през периода приблизително от средата на първото до средата на второто хилядолетие. Някои учени го наричат и общоизточнославянски език. Обаче както терминът староруски език, така и този термин не е напълно точен, понеже голяма част от източните славяни в древността се наричали анти, малка част словени (около езерото Илмен и Ладожкото езеро), а етнонимът рус (русь), се появява не по-рано от 11 век, като отначало не се отнася до всички източни славяни. Въпреки това, термините общоизточнославянски език и староруски език се възприемат като взаимозаменяеми, но вторият се е наложил, понеже е по-кратък.
Съдържание |
[редактиране] Исторически периоди в развитието на староруския език
[редактиране] Предписмен период
Предписменият период в развитието на староруския език продължава от възникването на езика до 10 – 11 век.
Още по време на предписмения период в различни части на общата източнославянска територия възникват редица диалектни различия, като например нееднаквото произношение на в, г, ц, ч, някои различия в лексиката, както и незначителни различия в морфологията и синтаксиса. Поради тези диалектизми староруският език не е напълно еднороден и единен.
[редактиране] Писмен период
Времето на поява на книжовните норми в староруския език не е известно, но се предполага, че това е станало около 10 – 11 век, след навлизане на християнството, а с него и на славянската писменост, най-вече на кирилицата. Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на старобългарски език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския. В писмените паметници, които не са пряко свързани с религията, като например „Слово за Игоровия поход“, съчиненията на Владимир Мономах и др., почти са лишени от старобългаризми и според руския славист Сергей Обнорски свидетелстват за литературни традиции, зародили се у източните славяни в предхристиянската епоха, т.е. в предписмения период. Други руски учени, като Дмитрий Лихачов, Виктор Виноградов и др., обаче смятат, че за различните стилове на староруския език имат езикова различна основа: произведенията с християнска религиозна тематика са съчинени на руската редакция на старобългарския, а стиловете в светските произведения – на литературен език, базиран на живия разговорен език на източните славяни, по-точно – върху диалектите на староруския език.
[редактиране] Южнославянско влияние върху староруския език
Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на старобългарски, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез руската редакция на старобългарския.
[редактиране] Разпадане на староруския език
След разпадането на староруската държава, започнало след Ярослав Мъдри (11 век), и Владимир Мономах (12 век), а особено след нашествието на татарите от изток през първата четвърт на 13 век и 250-годишната татарска власт и завладяването на югозападните източнославянски територии от поляци и литовци, спомагат засиленото диалектно раздробяване на староруския език. То постепенно довежда до появата на три нови езика: руски (великоруски), белоруски и украински език, което става в периода от около 15 до 17 век. Периодът на процеса на формиране на тези три езика се разглежда съответно като старовеликоруски, старобелоруски и староукраински език.
[редактиране] Характерни особености на староруския език
[редактиране] Фонетични особености
[редактиране] Развитие на гласните
Системата на гласните на староруския език в началния период е подобна на тази в старобългарски, като специфичните къснопраславянски ы, ерови (ъ, ь) и носови гласни (ѧ, ѫ), както и гласната ят (ѣ) все още не са променени. В периода на затваряне на сричката и изпадане на слабите ерове, силните ерове се вокализират (ъ > о, ь > е). Носовите гласни изгубват назалността си и също се променят (ѧ > я, ѫ > у). Гласната ят в различните диалекти претърпява различни промени (ѣ > е, и, ие), но по същество те се различават от старобългарското звучене. В източнославянски се запазва непроменена гласната ы.
[редактиране] Пълногласие
Още в староруски се развива така нареченото пълногласие при дифтонгичните съчетания, наследени от праславянски or, ol, er, el, които след съгласни се появява допълнителна гласна, която според по-широко разпространено схващане, гласна е (брѣгъ > берегъ) или о (млѣко > молоко), или, евентуално, първо е била ерова, вокализирала се по-късно (в потвърждение на тази теза се дават примери, макар и не много убедителни, от украински: голівка < *гольвка (главичка) и т.н.).
[редактиране] Изчезването на j в началото на думите
В началото на думите йотуваната гласна е (ѥ) се променя в *jo и изгубва йотацията: ѥсень > осень, ѥдинъ > одинъ и т.н. Изчезването на j в началото на думите се наблюдава и пред у, макар и не много последователно: ютро > утро и т.н. Пред а обаче j в началото на думите не изчезва: іазъ, іако, іагнѧ, іагода и т.н.
[редактиране] Йокане
В староруския език се заражда и друго характерно явление, т.нар. йокане, което напомня на промяната на началното ѥ в о, но се явява в средата на думите: жона < *жjона < жена (среща се още в Изборника на Светослав от 1073). В о обаче никога не се променя е, произлязло от ѣ.
[редактиране] Акане
Акането в някои източнославянски диалекти е фонетично явление, при което гласните о и е в неударена позиция се изговарят съответно като а и я (понавляѥмъ < поновліаѥмъ, Яронимъ < Иеронимъ и т.н.). Първоначално акането се появява в предударена позиция и (според Алексей Шахматов) още преди 13 век в диалекта на старите вятичи, като се разпространява и променя.
[редактиране] Палатализация
Характерни за староруския език са резултатите от различните праславянски палатализации, особено на *dj и *tj, *kti > ж (дж) и ч (чужати, старобългарски чуждати, свѣча, ст.б. свѣшта)
[редактиране] Морфологични особености
Най-съществената морфологична особеност в староруския, отличаваща го от старобългарски, е окончанието за родителен падеж единствено число, именителен и винителен падеж множествено число женски род и винителен падеж множествено число мъжки род ѣ (<ě) вместо я (<ę).
Други особености са:
- окончанията за именителен и винителен падеж мъжки род на пълните прилагателни или на подобните на тях форми ои или еи, вместо ыи и ии: монастырскои человек, всякои год (грамота на Дмитрий Шемяки); брат мои старешеи (грамота на можайския княз Иван).
- окончания -ого, -его, вместо -аго, -iаго (-яго) в родителен падеж единствено число при пълните форми на прилагателните от мъжки и среден род.
- окончание -iax-, вместо -ѣах- в имперфект.
- окончание -а, -ia (-я), вместо -ы за кратките и -ыи за пълните форми за мъжки и среден род на сегашните деятелни причастия (могаи – „Киево-Печорски патерик”).
- окончание -ть, вместо -тъ за 3 лице единствено и множествено число сегашно време при глаголите (свободять, пребываѥть – „Синайски патерик”).
[редактиране] Използвана литература
- Николай Д. Русинов Древнерусский язык, Москва, 1977
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски† | Древноновгородски† | Руски | Старобелоруски† | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански† | Долнолужишки | Полабски† | Полски | Поморянски† | Словашки | Словински† | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Български (Банатски български | Македонски) | Старобългарски† | Сърбохърватски (Бошняшки | Хърватски | Молишки хърватски | Сръбски | Черногорски) | Словенски | Славяносръбски език† | ||
| Други | Праславянски† | Църковнославянски | Русенорски† | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
