Сонет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Терминът сонет е извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, и двете означаващи малка песен. През тринадесети век той е обозначавал поема от четиринадесет писани реда със стриктна рима и логическа структура. Конвенциите асоциирани със сонета се изменят през неговата история.

Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.

Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено)чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския - александринът, а в италиански - езикът, на който за пръв път се създава sonetto ("песничка") - единадесетосричният стих.

Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 - 1374)- "Лаура". Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир (abba, cdcd, efef, gg). (Из "Речник на съвременните литературни термини" - Роджър Фаулър, изд. Наука и изкуство - София, 1993)