See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Митология — Уикипедия

Митология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Тези неща не са се случили никога, но съществуват винаги.“
(Гай Салустий Крисщъоътщктп, ок. 86-35 г. пр.н.е.)

Митология е наука за митовете, тя изследва произхода на митовете, тяхното значение и развитие.

Митовете, преди всичко, са разкази (μυθος на гръцки означава „разказ“), често пъти в поетична форма, за легендарните деяния на герои в най-стари времена. За древните народи разказите за приключенията на боговете и героите са давали отговор на въпроси, свързани с възникването на света и появата на човека, неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления, на преходността на нещата и живота. Всички народи са създали легенди от този тип, които често много си приличат.

Френският антрополог Клод Леви Строс дава за първи път научно тълкуване на митовете, като използва лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти за тълкуване на мита. Той го третира като езикова форма, намирайки еднакви или подобни структури в много отдалечени едни от други общества.

Съдържание

[редактиране] Съвременни митове

Митовете са също така отражение на правилата, на ценностите и на надеждите на едно общество. Митът е един вид идеология.

Филмите, телевизията, рекламите и литературата използват езика на митовете и на свой ред създават съвременни митове. Киното, например, е произвело голямо количество митове: Дракула, Кинг Конг, Рудолфо Валентино, Мерилин Монро. Няма значение „реалният“ живот на тези актьори, от значение е само техният живот на големия екран. Те не са вече личности, а олицетворение на стойностите на обществото, което ги е създало.

Един предмет също може да се превърне в „мит“. Това, което е от значение, е стойността му като символ.

[редактиране] Митология на различните народи

[редактиране] Ритуално-митологични архетипове

[редактиране] Митологични същества

[редактиране] Книги


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -