See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Записки за Галската война — Уикипедия

Записки за Галската война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Записки за Галската война (латински: Commentarii de bello Gallico) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник Гай Юлий Цезар (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в Галия. Неговото съчинение е основен източник за военните му походи, но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) "Записките" са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при старогръцкия език има съчинението "Анабазис" на Ксенофонт).

"Записките" се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар Авъл Хирций, за да се направи връзка между това съчинение и "Записките за гражданската война".

Съдържание

[редактиране] Стилът на съчинението

Стилът на "Записките" е ясен и последователен, по отношение на лексиката дори може да се говори за пуризъм - нещо присъщо за Цезар. Всъщност, чрез своите съчинения той аналитично представя на римските държавници случващото се, за да получи подкрепа и да продължи войната в Галия.

[редактиране] Съдържание

Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: "Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur", в превод: "Цяла Галия е разделена на три части, едната от тях обитават белгите, другата аквитаните, третата тези, които на своя език се наричат келти, а от нас са наричани гали." След това започва същинското описание на войната, започващо с похода срещу хелветите.

[редактиране] Книга първа: 58 г.пр.Хр.

  • 1 Етнографско и географско описание на Галия
  • 2-29 Походът срещу хелветите
    • 2-4 Преселването и смъртта на Оргеторикс
    • 5-9 Хелветите се опитват да преминат през римската провинция Галия Нарбонензис в Галия, но след забраната на Цезар преминават през земите на секваните
    • 10-12 Подготовката на Цезар и победата над тигурините при р.Арар.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Wikisource
Уикиизточник разполага с оригинални творби на/за:


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -