Епос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Епосът (от гръц. έπος „казано, строфа“, също и „разказ, стихотворение“) е един от трите основни литературни рода. (Другите два са лириката и драмата.) Характеризира се със сюжетност и разгърнато повествование. През античността и средновековието се развива стихотворният епос — епопея, идилията, новела, легенда, житие. През 16–17 в. се утвърждава прозаичният епос (белетристиката) — повест, разказ, роман.
Някои от най-значимите епоси в световната литература са:
- Епос за Гилгамеш
- Илиада и Одисея
- Рамаяна и Махабхарата
- Попол Вух
- Калевала
- Беоулф
- Песен за нибелунгите
- Песен за моя Сид
- Епос за Крали Марко
