Електрическа централа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електрическата централа е фабрики за производство на електрическа енергия. В сърцевината на почти всяка електрическа централа стои електрически генератор, преобразуващ механична енергия в електрическа. В зависимост от суровината, която използвата за целта те биват три основни вида:

- ВЕЦ(ПАВЕЦ) - водни електрически централи

- ТЕЦ - топло електрически централи

- АЕЦ - атомни електрически централи

Съществуват и електроцентрали с алтернативни източници на енергия:

- Фотоволтаични - със слънчевата светлина,

- Колекторни - със слънчевата топлина,

- Вятърни електроцентрали - задвижват се от вятъра,

- Геотермални и др.

Алтернативните източници добиват все по-голяма популярност, но произвежданата от тях енергия е скъпа и сравнително ненадеждна.

В процес на разработка са Термоядрените централи. При тях източникът на енергия е термоядреният синтез. Голямото им предимство пред АЕЦ е липсата на отпадъчни радиоактивни материали. Те обаче се очаква да навлязат в масова експлоатация след няколко десетилетия. За повече информация http://www.iter.org/.

Основен принцип

Всеки вид електрическа централа има различни способи за добив на електроенергия. Те са описани в съответните статии. Като цяло обаче освновният принцип е сходен. Получената външна енергия се преобразува във въртеливо движение, което се предава на турбина. Тя задвижва механически генератора, който от своя страна генерира електрическо напрежение. За да се включи към външна електроенергийна система, това напрежение трябва да се изравни с напрежението на тази електроенергийната система. За целта напрежението от генератора се подава на първичната намотка на силов трансформатор, който го преобразува до желаната стойност.

Следва подстанция, където се извършва меренето и разпределението на получената електрическа енергия, а също и необходимите защити на съоръженията.

По данни на годишния доклад на НЕК за 2006 г.в България съотношението на произвежданата електроенергия за различните електроцентрали е следното:

  ТЕЦ - 48%
  АЕЦ - 42%
  ВЕЦ и ПАВЕЦ - 10%

Общата инсталирана мощност на ВЕЦ по данни на същия доклад е 2536MW. Единствената АЕЦ у нас е АЕЦ козлодуй. В момента тя осигурява 2000MW електрическа мощност с два реактора по 1000MW. 3 и 4 реактор, които бяха наскоро закрити осигуряваха още 1500MW. Останалата електроенергия е от ТЕЦ и съвсем малка част от алтернативни източници. Интересно е да се отбележе, че АЕЦ Козлодуй изразходва за година около 61 тона ядрено гориво. За да осигурят същото количество електроенергия ТЕЦ-овете трябва да изразходват около 5млн.тона въглища - информацията е от сайта на АЕЦ-Козлодуй. Максималната потребявана мощност в България за 2006г е 6930MW, а минималната 2667MW. Вижда се, че варира в широки граници. Тук трябва да отбележим, че става въпрос за мощност, а не за енергия т.е.консумацията в точно определен момент е мощността. Енергията зависи от времето и се измерва в kWh - тя е мощност за определено време. За да се онагледи консумацията във времето се правят т.нат."товарови графици". Те показват през годината или през денонощието каква е потребяваната мощност във всеки един момент. Получават се начупени графики като най-ниската достигната стойност за 2006 г.съответно е 2667MW, а най-високата 6930MW. Всеки вид електроцентрала има различна роля в енергийната система на държавата. АЕЦ дава най-евтината електроенергия, но пускането и спирането ѝ отнема дни. Ето защо тя работи на пълна мощност и покрива най-долната част от графиката на годишния товаров график т.е.работи непрекъснато. Пускането на ТЕЦ отнема часове, затова те поемат следващата част от графика - пускат се и се спират при големи и продължителни увеличения или намаления на потреблението. Най-горният и най-нестабилният слой на товаровият график се поема от ВЕЦ-овете, чието въвеждане в експлоатация става за броени минути.