Цанко Церковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Цанко Церковски, псевдоним на Цанко Генов Бакалов, е български политик и писател. Той е един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Съдържание |
[редактиране] Биография
Цанко Церковски е роден през 1869 в Бяла черква, Търновско. Първоначално учи в родното си село, а след това в гимназията в Търново и в Педагогическото училище в Казанлък. Завършва педагогическо училище в Силистра през 1891, след което е учител в Бей бунар (1892), Полски Тръмбеш (1892–1894), Мусина (1894–1896) и търновското село Батак (1896–1897).
След 1897 Цанко Церковски живее в Бяла черква и се занимава със земеделие, журналистическа дейност и с пропагандиране на социализма. През 1898 става член на Българската работническа социалдемократическа партия и сътрудничи на нейното списание „Ново време“. На 20 септември 1899 обнародва в „Селски вестник“ „Възвание към българските земеделци“ и става един от инициаторите за създаването на БЗНС и един от неговите първи водачи. Издава списание „Селска пробуда“ (1903–1905), редактира вестник „Земеделско знаме“ (от 1902) и списание „Земеделска мисъл“. Той е народен представител в XI (1901) и XIV (1908-1911) Обикновено Народно събрание, V Велико Народно събрание (1911), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание.
През октомври 1918 Цанко Церковски се включва като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Александър Малинов, което си поставя за цел да изведе България от Първата световна война. Участва и в правителствата на Теодор Теодоров (1918-1919) и Александър Стамболийски (1919-1923). След Деветоюнския преврат през 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925 и се включва в ръководството на БЗНС, но малко по-късно е отстранен от по-умерените кръгове в съюза. След атентата в „Света Неделя“ през април 1925 отново е арестуван, и е освободен на 21 март 1926 след оправдателна присъда. Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп и умира няколко седмици по-късно.
[редактиране] Литературна дейност
За пръв път Цанко Церковски печата през 1891 стихотворението „Молепсаний“ в сп. „Ден“ (№7-8). Като учител в село Мусина издава (съвместно с Г. Недялков) „Евтина библиотека“, библиотека „Младеж“, „Селски вестник“. Сътрудничи със стихове, разкази, сценични игри, статии, памфлети, реплики, пиеси на списанията „Детска почивка“, „Ден“, „Съвременна младеж“, „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Светлина“, „Ново време“, „Звезда“, „Просвета“, „Наш живот“, „Селска пробуда“, на вестниците „Работнишки другар“, „Съвременен преглед“, „Летописи“, „Работнически вестник“, „Общо дело“ и др.
Литературната дейност на Цанко Церковски е тясно свързана с обществената и политическата му дейност. Започнал като поет-социалист, Церковски става известен със стихотворението „Молепсаний“, което му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Стихотворения като „Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам — коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“, „Изведи ме, мамо“, „Я ми подай, мамо“, „Попей ми, Радке, попей ми“, „Сивляно, Сивляно“ и др. се пеят като народни песни.
Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на Михалаки Георгиев и Тодор Влайков.
Други псевдоними: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц. и др.
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Външни препратки
| Никола Мушанов | >>> | министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (17 октомври 1918 – 23 януари 19191) |
>>> | Александър Стамболийски |
| Никола Мушанов | >>> | министър на железниците, пощите и телеграфите (28 ноември 1918 – 6 октомври 1919) |
>>> | Марко Турлаков |
| Стоян Костурков | >>> | министър на народното просвещение (6 октомври 1919 – 21 май 1920) | >>> | Стоян Омарчевски |
| Недялко Атанасов | >>> | министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 май 1920 – 16 март 1923) |
>>> | Кирил Павлов |
| Христо Манолов | >>> | и.д. министър на железниците, пощите и телеграфите (9 февруари 1923 – 14 март 1923) |
>>> | Недялко Атанасов |
1: След 28 ноември 1918 е управляващ министерството.
