Радилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радилово е село в Южна България. То се намира в община Пещера, Област Пазарджик.

Радилово
42° 5' N, 24° 18' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	1 544 ^[1]
Надм. височина:	367 m
Пощ. код:	4590
Тел. код:	03556
МПС код:	РА (Пз)
Администрация
Област:	Пазарджик
Община: - кмет	Пещера Стелиян Варсанов (ГЕРБ)
Кметство: - кмет	Радилово Йордан Коев (независим)

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Селото се намира на 14-тия километър по пътя между Пазарджик и Пещера. Разположено е на един скат на величествените Родопи. Река Джурковица, наричана от някои Пишманка, дели селото на 2 части - Старата махала на север и Новата махала на юг. Надморската височина на селото е 405,6 метра при училището. Землището на селото граничи с тези на селата Капитан Димитриево на север, Бяга на изток, Пещера на югозапад и Дебращица на запад. Местностите в землището на село Радилово са около 200 - Перперяк, Кльпатаница, Арабска скала, Вийовица, Дуроданица (или Дурданица), Куманица, Урсолово, Къндръта, Потон (или Потом), Шлямника, Въбела, Юрта, Капил, Упъта, Сора нива, Чилински връх, Сакарица и др. За някои от тези имена може да се каже, че са свързани с древните кумани. За Арабската скала се предполага, че е имало арабска войска. Урсолово е латинска дума побългарена. Урсо на латински значи мечка. Някога местността е била гъста и непроходима гора и е възможно да е било мечо свърталище.

За жалост днес горите са само спомен, а остатъците от тях се унищожават от и с разрешението на височайшите велможи в Пещера и тяхните покровители в София.

[редактиране] История

Селото е известно с това име от ХV или началото на XVI век. Но селото има древна история, която започва преди 4-5000 години. В землището има останки, които говорят за хилядолетната му история. Такива паметници изобилстват в землището му: древни могили, градища, стари пътища и друмове, стари черковища и гробища, много оръдия на труда и оръжия от камък, мед, бронз, желязо, монети и всякакви други произведения на човешкото съществувание по тия земи. Селото по-рано е носило друго име. Още преди турско се е наричало Воюво или Войново. Възможно е това име да иде от войниците, охранявали някогашния древен път към Македония. И още едно турско име е имало Радилово - Беюво. Кога се е наричало с това име, не се знае. Предполага се, че това е било в първите години на турското робство.Предполага се също ,че днешното име на селото произлиза от името на дядо Ради,който в опита си да избяга от турците бяга в тази местност и я нарича "Земя рай".По късно на негово име е кръстено името на селото-Радилово.

Населението на селото през Априлското въстание е било 1000 човека според „Юбилейна книга“ на Йерелиев и Петлешков - 1926 г. След освобождението 1887 г. то е било 1435 човека, 1890-та нараства на 1514, 1920 г. - 1914 души, 1926 г. - 2212 души, 1940 г. - 2536 човека, 1950 г. - 2802 души, 1955 г. - 2716 човека. До тая година въпреки войните, изселванията и др., населението нараства. Оттам нататък започва да намалява.

Близостта на селото с Батак, Брацигово, на пътя към Панагюрище и Копривщица, по естествен път го свързва с Априлското въстание. Всички организационни и революционни дейности са ставали с дейното участие на хората от Радилово, за което е споменато в книгите на Захари Стоянов, Георги Божинов и др.

В населението на селото няма спомени за потурчване.

[редактиране] Религии

Религията в Радилово винаги е била православна християнска. Благодарение на грижите на сегашния отец Борис църквата в селото бе реставрирана, построени са нови помещения към нея за библиотекарска дейност, хорът на миряните от селото развива добра дейност.

Всички събития, свързани с православната религия, се радват на многобройни посещения, включително и от много гости, дошли специално за тях.