Пилум
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пилум (лат. pilum) - метателно копие, вероятно заимствано от самнитите — основните римски противници в Южна Италия. Пилумите били два — по лек и по-тежък, дълги до 1,2 м. При направата им върхът на копието се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни.
