Никола Странджата

от Уикипедия, свободната енциклопедия



Роден:
Починал:	25 март 1876 Браила, Румъния

Никола Странджата е български борец за освобождение на България, знаменосец в четата на Филип Тотю^[1]. Той е прототип на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.

[редактиране] Четничество

С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1876 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов през април-август и четата на Филип Тотю през май-август^[2]. Никола Странджата е знаменосец на втората.

Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата и впечатлен го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитър Стефанов-Казака, също е посещавал кръчмата на Странджата^[3].

[редактиране] „Хъшове“

Според приложението на в-к Капитал^[4], ролята на Странджата в „Хъшове“ е изпълнявана от Константин Кисимов през 30-те години на XX век в постановка на Хрисан Цанков, както и през 40-те и 60-те в две постановки на Кръстьо Мирски. През 70-те ролята е изпълнявана от не по-малко успешно от Георги Георгиев-Гец.