See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Карачаево-Черкезия — Уикипедия

Карачаево-Черкезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карачаево-Черкесская Республика
Къэрэшей-Шэрджэс Республикэ
Къарачай-Черкес Республика
Знаме на Карачаево-Черкесия

(информация)
Герб на Карачаево-Черкесия

(информация)
Карачаево-Черкесия на картата на Русия
Официален език руски, карачаевски, черкезки, абазински и ногайски
Столица Черкеск
Президент Мустафа Азре-Алиевич Батдиев
Министър-председател Руслан Казаноков
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
14 100 км2
Население
434 470 души
Гъстота
31,2/км2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 09

Карачаево-Черкезка република (Карачаево-Черкезия) е субект на Руската Федерация. Разположена е на северния склон на Голям Кавказ. Републиката граничи на запад със Ставрополски край, на изток с Кабардино-Балкария, на юг с Краснодарски край. Част е от Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район. Административен център - град Черкеск. Заема 0,08% от територията на Руската Федерация - 83-то място в Русия.

Съдържание

[редактиране] Население

Карачаево-Черкезия е една многонационална република. На нейната територия живеят над 80 националности. Населението ѝ е 0,30% от това на Руската Федерация и по този показател републиката ес нарежда на 75-то място в Русия.

Данни от преброяването на населението през 2002 година:

Националност хил. души %
Карачаевци 169198 38,50
Руснаци 147878 33,65
Черкези 49591 11,28
Абазини 32346 7,36
Ногайци 14873 3,38
други 25496 5,8

Още един факт, отбелязан по време на преброяването - наблюдава се значителен естествен приръст на карачаевците в сравнение с другите националности, което се наблюдава и при други преброявания.

[редактиране] История

Карачаево-черкезката автономна област е образувана на 12 януари 1922 г., като част от състава на Ставрополски край. На 2 ноември 1943 г. карачаевци са били обявени за съюзници на немците и са депортирани в Средна Азия, а територията ѝ преминава към Грузия. С решение на ХХ конгрес на КПСС от 9 януари 1957 г. карачаевци са реабилитирани и областта е създадена отново. От юли 1991 г. Kарачаево-Черкезката ССР влиза в състава на Русия, а от 1993 г. се нарича Карачаево-Черкезка република.

[редактиране] Административно деление

Републикатa e разделена на 8 районa; има 144 населени места, от тях - 4 големи града (Черкеск, Карачаевск, Уст-Джегута и Теберда).

[редактиране] Климат и полезни изкопаеми

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура през януари е -4,4оС, а през юли е +22оС.

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са залежите на газ, мед, полиметали, каменни въглища и строителни материали.

[редактиране] Икономика

Развито е машиностроенето, хранително-вкусовата и лека промишленост, добивът на нефт и газ, химическата, въгледобивна и минна промишленост.

В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството (предимно овце и коне). Отглеждат се захарно цвекло, царевица, слънчоглед, пшеница.

[редактиране] Външни препратки

Субекти на Руската федерация Флаг на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -