Джеймс Фенимор Купър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джеймс Фенимор Купър (1789–1851) е първият голям американски писател, наричан „американският Уолтър Скот“, чиито приключенски романи са филмирани многократно, създател на архитипа американски герой – смелият бял мъж от Дивия запад, добре познаващ индианската култура, който води независим, свободен живот близо до природата, чужд на „цивилизацията“, която носят заселниците. Купър е автор на повече от 30 романа, най-известни сред които са „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсачът“ и др.
Джеймс Фенимор Купър е роден в Бърлингтън, Ню Джърси, в семейство на квакери. Баща му, Уилям Купър, е бил видна обществена личност. Град Купърстаун, Ню Йорк, е основан от него и наречен на негово име. Малкият Джеймс прекарва детство, пълно с игри в девствени многовековни гори и отрано развива чувство на любов и уважение към природата, която присъства във всичките му книги. Получава добро образование и постъпва в Йейл, но е изключен от университета за устройване на непочтителни шеги, една от които била да учи магаре да сяда на професорски стол. Тогава Купър става моряк и пътува по море няколко години. След смъртта на баща си (1809) финансовата му независимост е осигурена, той се отказва от моряшкия живот и през 1811 се жени за Сузан де Ланси, сред чиито прадеди е имало губернатори на колонията Ню Йорк.
След женитбата Купър заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Ежедневието на младото семейство е почти идилично. Един ден, когато довършва четенето на роман от английската писателка Джейн Остин, Купър възкликва: „Аз бих могъл да напиша по-хубав роман!“ – и с тези думи започва писателската кариера на един от най-продуктивните американски писатели. Първият роман на Купър, „Предпазливост“(1820) е имитация на Джейн Остин и не се радва на голям успех.
Вторият му, обаче, „Шпионинът“(1821), макар пак имитация, този път на Уолтър Скот, пожънва заслужена слава. В него се разказва за американската война за независимост – тема, изключително интересна за американската публика. Скот вдъхновява Купър да рисува добре разграничени портрети – или истински герои, или истински злодеи. По подобен елементарен модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. През 1823 се появява „Пионерите“. С него започва серията романи, писани в продължени на 20 години, известни под общото заглавието „Истории за Кожения чорап“(Leatherstocking Tales), тъй като във всички тях участва един главен герой – Нати Бъмпо Кожения чорап. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. Цялата поредица романи за Нати включва още „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“, „Следотърсачът“ и „Прерията“. Характерът на Нати не е съвсем измислен. В него са вплетени черти на реално съществувала личност – Даниел Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към западните, индиански територии.
От 1826 до 1833 г. Купър живее в Европа. Запознава се с Уолтър Скот, но му е неприятно да го представят като „американския Уолтър Скот“. От всички европейски страни най-харесва Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. През 1833 г. се завръща в Америка. Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изтъркани похвати, което за съжаление е доста вярно. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие. Умира на 14 септември 1851 г. Съпругата му умира четири месеца след него.
