Георги Ангелиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
|
||||||||
Георги Петров Ангелиев е български революционер, участник в Априлското въстание (1876) и един от водачите на въстанието в Северните части на Родопите.
Съдържание |
[редактиране] Животопис
Георги Ангелиев завършва селско килийно училище, след което започнва да се занимава със земеделие. В последстие е дребен търговец на дървен материал. През 1857 г. се включил в четата на Бейко войвода, с която обикаля повече от три години Родопите. През 1863 г. войводата разпуска четата, но Георги не посмява да се върне в родното си Радилово и заминал за Влашко, където се установява в Браила, сетне в Галац и накрая в Букурещ. Около година работи при българските търговци братята Евлоги и Христо Георгиеви. С помощта на Христо Георгиев и застъпничеството на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров през 1864 г. Георги се завръща в Радилово и отново започва търговия с дървен материал. При едно свое пътуване из Чирпанско, по търговия, се среща с Васил Левски, a след завръщането си в Радилово основава революционен комитет.
[редактиране] Подготовка и участие в Априлското въстание (1876)
На 9 март 1876 г. в Радилово пристигат Георги Бенковски и Панайот Волов, с които Ангелиев вече се познава и възобновяват стария революционен комитет, на който той отново е избран за председател и за негов представител на Оборище. По време на събранието е назначен от Бенковски за войвода на въстаниците от селата по южнаия бряг на р. Марица, като му e възложено да съсредоточи при обявяването на въстанието мирното население в Брацигово. Обявяването на въстанието заварва Ангелиев в Панагюрище, откъдето той се отправя към Радилово. С пристигането си свиква революционния комитет, обявява въстанието и се отправя към селата Ало Кочово, Бяга, Козарско и Жребичко, в които също обявява въстанието и нарежда населението на селата да се евакуира в Брацигово. На 26 април 1876 г. под закрилата на Ангелиевата чета, заедно със селяните от Радилово, те се отправят към Брацигово. По пътя обаче колоната е пресрещната от башибозук, завързва се сражение, в което са убити 14 турци, а от българите няма жертви, само Ангелиев е леко ранен в дясната ръка. Още щом влизат в Брацигово четата начело със своя войвода започнала да строи укрепления и окопи около селото. Въстаниците удържат башибозушките набези, но след като срещу тях е изпратена редовна турска войска и започва артилерийски обстрел, Ангелиев посъветва Васил Петлешков да организира пробив в обсадата и да се търси спасение в близките гори. Петлешков не се съгласява, но Ангелиев заедно с 27 от своите четници успява да пробие блокадата и се измъква в планината. Тук те се крият около 6 месеца, след което Ангелиев заминава тайно за Пловдив и се явива при английския консул Калверт, на когото разказва за мъките на другарите си, които още се криели по горите и го моли да им издйества амнистия от османската власт. Консулът приема и радиловските бунтовници са помилвани, но Георги, като главен организатор на бунта не посмява да напусне английското консулство до обявяването на Руско-турската война (1877-1878).
[редактиране] След Освобождението
След Освобождението Георги Ангелиев се преселва в с. Саранбей (днес Септември), където отново започва търговия с дървен материал. Избиран е за кмет на селото неколкократно, както и за народен представител в V,VІ и VІІ ОНС и ІV ВНС. По-късно се преселва в Пазарджик, където умира на 84-годишна възраст.
[редактиране] Източници
- „Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.
