Апенински планини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Апенинските планини (гръцки: Απεννινος; латински: Appenninus; италиански: Appennini) са планински масив, простиращ се по дължината на Апенинския полуостров от северната до източната част на Италия по източното ѝ крайбрежие и формиращ „гръбнака“ на страната. Дължината на масива е около 1000 км, а в най-широките части достига 80-140 км.

Името идва от латинския корен „penne“, което означава „перо“. Първоначално с името се е означавала северната част от веригата от Приморските Алпи (югозападната част на Алпите) до Анкона. Първият автор, който прилага това име за целия масив е вероятно Полибий, който не правил разлика между Апенините и Приморските Алпи. И други класически автори не различават отделните дялове на планината, а използват името за целия масив.

Апенинските планини са младонагънати, а най-високият връх е Корно Гранде (2,912 м) е частично покрит от най-южно разположения глетчер в Европа. Източните склонове до Адриатическо море са стръмни, за разлика от полегатите западни склонове, в които са разположение повечето от историческите градове на Италия.